Слуга на Империята

След като изпрати клановите владетели, Сарик се върна и се изненада, като видя господарката още да седи до фонтана. Погледна я и видя, че е пребледняла.

— Зле ли ти е, господарке?

Мара отвърна сякаш с усилие:

— Просто стомашно смущение. Ще мине.

Но Сарик внезапно се уплаши. Изведнъж тя му се стори много крехка. Уплашен, че може да я е хванала лятната треска или че враг може да е намерил начин да отрови храната й, той се наведе към нея.

— Ще се съвзема до час — увери го Мара и махна вяло с ръка. — Слугинята ми знае как да ми помогне. Повикай я.

Тревогата на Сарик преля в смътна догадка и той я изгледа проницателно.

Господарката извърна лице. Най-сетне бе осъзнала, че умората й през последните няколко дни не е просто от многото усилия. Затрудненият стомах сутринта беше познат признак за бременност. И гаденето също. С Аяки не бе могла да задържи закуската през първите девет седмици, докато го носеше. Отпрати Сарик, преди да се е сетил какво й е. Докато чакаше слугинята, се замисли, че скоро ще дойде времето, когато ще трябва да действа с… как го беше нарекъл Кевин? Нерви от стомана! Да, трябваше да има само твърдост в душата си. И при мисълта за любимия й, който седеше в покоите й и чакаше да го повика или тя да отиде при него, сълзите й потекоха.

Кевин никога не биваше да разбере, че носи дете от него. Този единствен факт щеше да го привърже към нея по невъобразимо жесток начин. Предаността му към Аяки бе доказала колко много обича децата. Макар никога да не бе говорил за това, Мара беше прочела копнежа в очите му. Знаеше, че копнее за свой син или дъщеря и че според кодекса на честта на родния му свят на такива неща се гледа твърде сериозно. На Келеуан незаконно дете от роб нямаше да е проблем — незаконните деца на благородници често се издигаха до високи постове. Но за Кевин проблемът щеше да е по-близо до сърцето му от собствения му живот. Не, мъжът, когото обичаше, не трябваше никога да го узнае, а това означаваше, че дните й с него са преброени.