Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
Умът й изтръпна още след първите му думи. Императорът на Цурануани откупуваше всички мидкемийски роби, собственост на поданици на империята. Думите „щедра цена“ и „имперска съкровищница“ бяха като студени ветрове, зло продължение на кошмарите, носени от бутана.
Тялото й, умът й, сърцето й — всичко беше отворени болезнени рани.
— Защо? — попита тя глухо. — Защо?
— Небесната светлина ще препродаде варварите на мидкемийския крал. Всички роби военнопленници ще бъдат превозени по реката и изпратени през разлома край Равнинния град.
— Императорът прави от роби свободни хора?
Сарик уточни:
— От почитание към боговете ни, може би не той. Може би ще го направи Луам, Островният крал.
Значи решимостта й да държи нервите си стоманени не бе постигнала нищо! Чувстваше се опустошена до дъното на душата си. Заплахата на Минванаби бе изчерпала оскъдните й ресурси, а сега щеше да загуби Кевин. Това, че вече бе решила да го отпрати на свобода, нямаше никакво значение. Неизбежността на момента беше опустошителна.
— Кога иска Небесната светлина да се предадат робите? — попита тя и се изненада, че езикът й изобщо е в състояние да оформи думи.
Сарик отвърна с дълбоко съчувствие:
— До утре по обед, господарке.
Никакво предупреждение не беше имало за това, никакво. Мара едва сподави хлипа си. Засрамена от това, че издава чувствата си, и чула сякаш сянката на Накоя да я гълчи за недостойната сантименталност, се вкопчи в една-единствена мисъл, върху която да укрепи куража си. Защото само храброст щеше да я преведе през руините на единственото й щастие и надеждите, които бе дръзнала да таи за продължението на името Акома.
Само една трошица добро й дойде наум в безнадеждността: на Кевин щеше да му е спестено бедствието, което трябваше да последва подкрепата й на Тасайо за Военачалник. Ако описанията на варварина на Кралския закон и Великата свобода бяха истинни, то неговият крал Луам щеше да го освободи. И Кевин щеше да преживее дните си доблестно в Зюн и да избегне предстоящата безумна касапница.
Помъчи се да се убеди, че за нейния любим ще е по-добре, ако си замине, но логиката не смекчи разкъсващата болка в сърцето й. Усети обаче малката искрица живот, тлееща дълбоко в утробата й. Като пропълзяла от праг светлина последва озарението. И Мара осъзна, че всичко, което бе направила тази вечер, е за нероденото дете на Кевин. Тя и Аяки бяха родени цурани, предани на дълговечна традиция, която поставяше честта над живота, и двамата щяха непоколебимо да изберат смъртта пред позора. Но духът, който се движеше в утробата й, беше наполовина мидкемийски. Някак бе успяла да признае бъдещето му да живее и да преуспява с ценностите, към които се придържаше баща му. Това я уплаши, след като разбра, че отново е престъпила границите на своята култура. Беше поставила простолюдието на империята пред фамилното си име. Навремето щеше да вярва, че такъв възглед би посрамил баща й и рода й, че дори би й спечелил гнева на боговете.
Сега не можеше да си представи никакъв по-добър избор.
Разкъсвана между сълзите и облекчението, че скоро, много скоро годините на изпитания ще свършат, Мара се овладя. Избърса очите си и каза:
— Прати ми слугинята ми. Кевин не трябва да види, че съм разстроена.
Сарик понечи да тръгне, но Мара продължи:
— Съобщи на Кейоке, че всички наши чуждоземни роби трябва да бъдат изпратени незабавно в Равнинния град. След това изберете най-силните ни войници да придружат Кевин до което тържище е заделил императорът за мидкемийците. Не казвай нищо за това на никого, освен на Люджан, за да не се разбъбрят слугите. — Мара замълча, за да надвие стягането в гърлото си. — Защото моят любовник има противоречив й упорит нрав. Макар и да копнее за свободата си, може да си науми да възрази на начина, по който му се дава.
Не можа да продължи повече, но Сарик разбра. Кевин никога не зачиташе заповеди, освен по свой избор или след прилагане на груба сила. Беше се доказал като силен боец, а колкото до Мара, никой не можеше да предскаже как варваринът ще реагира на това, че го разделят с нея. Заради собствената му безопасност и заради живота на воините, които трябваше да го доставят на императора, той не трябваше да чуе каква съдба го очаква.
Натъжен, защото бе започнал да харесва чудатия хумор на мидкемиеца и определено странните му житейски възгледи, Сарик се поклони на благоразумието на господарката си. Но докато бързаше да предаде заповедите и, си помисли, че никога не е виждал по-скръбно изражение в очите на жена.