Слуга на Империята

Люджан знаеше, че робът, когото се опитва да укроти, не се беше поколебал да се хвърли без оръжие срещу въоръжени вражески воини, и реагира по рефлекс. Отчаян и тласнат от възхищението си към Кевин, приложи безчестната брутална тактика, която бе научил в планините като сив воин. Друг престъпник щеше да разпознае движението. Всеки истински воин цуранин щеше да го е срам да натресе юмрука си в слабините на противник. Поразен от удар, в който нямаше нищо честно, и мъртвешки пребледнял от болка, Кевин се присви на стенещо кълбо върху мръсния паваж.

— Ще ме прощаваш, приятел — измърмори Люджан с интонация и фраза изцяло заети от самия Кевин. — Ще свършиш живота си на свобода и с чест, все едно дали го искаш, или не.

А след това се изправи и викна:

— Вържете го и му запушете устата. — Заповедта изплющя като камшик. — Не можем да рискуваме с нов инцидент.

След това, с болка в сърцето за господарката, която бе видяла всичко от сянката на носилката, с усилие върна на лицето си безчувствената цуранска маска и заповяда на свитата да продължи напред.

При портата на заграждението старшият на робската гилдия на Кентосани излезе от колибата да попита от какво се нуждае Господарката на Акома.

Думите излязоха с усилие от изтръпналите устни на Мара.

— Този роб… трябва да бъде върнат на родната му земя по заповед на Небесната светлина.

Отпуснат в хватката на воините й, Кевин извърна сините си очи към нея. Светлината в дълбините им умоляваше, но детето в утробата й я опази силна.

— Съжалявам… — промълви тя, без да обръща внимание на търговеца на роби, който я гледаше със смаяно любопитство. Не можа да изрече на глас думите и само устните й се раздвижиха в безмълвното „моя любов“. Останалото, което й се искаше да му каже, залепна в гърлото й.

Търговецът на роби кимна и каза:

— Силен е, но не е млад. Според мен не струва повече от…

Мара вдигна ръка, за да го накара да замълчи.

— Не. Не искам пари.

Дори това да му се стори странно, търговецът на роби го премълча. Достатъчно трудно му беше да разбере защо императорът е решил да изкупува роби само за да ги прати в нечий чужд дворец. Едиктът бе причинил достатъчно объркване и щом тази господарка бе решила да е щедра, той нямаше да възрази.

— Милейди — рече той и се поклони до земята.

Неспособна да понесе повече терзаещата болка, която видя на лицето на любимия си, Мара прошепна:

— Живей дълго и благородно, сине на Зюн.

Успя да постигне невъзможното и събра в себе си достатъчно кураж, за да заповяда на воините си да отнесат Кевин в заграждението, заделено за покупките на императора. Търговецът ги поведе и Мара смътно чу как един от войниците й му заговори да се отнасят с Кевин с внимание и почит, след като го развържат…

Вратите се затвориха. Люджан стоеше до нея, лицето му беше като каменна маска.

Мара се отпусна на възглавничките, толкова немощна, че не можеше и пръста си да вдигне, за да затвори завеските. Сянката, хвърляна от дебелите дървени врати, й се стори смразяваща. Не можеше да прогони спомена за очите на Кевин в мига, в който бе заповядала раздялата им. Винаги, до смъртта й щеше да я измъчва това, че го беше отпратила вързан и безпомощен. Унило се зачуди колко ли дълго ще я пощади Тасайо, след като предстоящото примирие стигнеше до неизбежния си край. Колко нощи щеше да лежи будна и да я терзае въпросът, за който вече нямаше отговор: дали Кевин щеше да си замине благоразумно и с готовност, ако беше намерила в себе си достатъчно кураж, да поговори с него?