Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
— Въобразяваш си, че отгатваш отговора ми, така ли? Надценяваш обичта ми към империята. Моята чест си е моя, не на държавата ми!
Но Мара вече познаваше злобата му и не издаде и най-малкия намек за безпокойство, който да утоли жаждата му да изтезава.
Тасайо помисли малко и продължи:
— Само че едно бързо решение за качването ми на белозлатния трон би ми спестило известни грижи. — Усмихна се и Мара видя колко добре може да прикрива покварата си този безумец зад воинско благоприличие и дворцови маниери. — Ще се съглася. Нека Висшият съвет се срещне пред Небесната светлина и сложи край на диктаторското му управление. Ти ще призовеш съюзниците си и когато дойде моментът, ще ги накараш да подкрепят претенцията ми. После, след като тези неща приключат по волята на съдбата, имаш моята гаранция да се завърнеш безопасно до именията си и мир, докато сложиш домашните си неща в ред. Бъди сигурна, че ще те унищожа, Мара, но дотогава можеш да смяташ часовете живот, които ти оставям, за отплата за службата ти на империята.
Изцедена и неописуемо опустошена, Мара потвърди оброка си с поклон. Не смееше дори да се запита как щяха да реагират баща й и брат й, ако бяха живи и научеха какво е обещала. Можеше само да се надява, че войната би могла да се избегне, че животът на много хора може да бъде пощаден и че нероденото дете в утробата й ще има достатъчно време, за да се роди. Ако тя и Аяки загинеха заради примирието, което бе сключила, навярно царицата на чо-джа щеше да се съгласи да опази едно новородено бебе живо и в тайна…
— Кога ще се срещнем? — попита Тасайо. В гласа му звучеше задоволство.
— Вдругиден — отвърна Мара. — Извести императора и другите членове на Съвета и ме остави да събера подкрепата, която обещах.
— Ще ми е интересно да видя дали ще можеш да изпълниш клетвата си. Ако я нарушиш, няма да напуснеш града жива.
Кимна й небрежно, обърна се с бързината на саркат и тръгна към войниците си.
Стоящият отстрани имперски херолд обяви:
— Тази среща приключи! Отидете си в мир и чест и знайте, че боговете са доволни, че тази нощ не бе пролята кръв.
Първият съветник на Минванаби си пое дъх, за да заговори господаря си, но Тасайо вдигна ръка.
— Тя е победена, Инкомо. — Усмихна се хищно. — Виждал съм този поглед в очите на воини, чакащи смъртта си на бойното поле. — Сви рамене. — О, бият се добре и носят чест за предците си, но знаят, че са обречени да умрат. Мара знае, че съм спечелил.
— Господарю — заговори умолително Инкомо, — нямаше да съм твой усърден слуга, ако не изтъкна, че би могло да има неочаквани обрати в преценката ти. Други проблеми съществуват извън това кой би могъл да претендира за бялото и златното. Ичиндар не е създал нито един син. В този момент може би много благородни особи си шепнат, че е крайно време на трона да се постави друг член на имперския род. Джиро от Анасати би могъл да се окаже изборът им. Камацу от Шинцаваи може да проследи кръвни връзки, а синът му е добре приет. Ами ако открием, че това предложение е малко…
Тасайо рязко прекъсна разсъжденията му.
— Мара знае, че спечелих. Точка. — Странно изнервен, може би защото очакваше възражение, което така и не последва, лордът на Минванаби даде знак на своя Боен водач да обърне кръгом войнишките колони и да ги подкара обратно към лагера.
Останал сам със скръбната песен на бутана, Инкомо се задържа назад. Не можеше да си въобрази как би могла Мара да промени хода на предстоящите събития. Но знаеше, че този конфликт съвсем не е приключил. В най-добрия случай Мара си бе откупила още няколко месеца, през които да крои заговорите си. В най-лошия щеше да е заложила някакъв капан за Минванаби. Загърна се с халата си и забърза да догони господаря си. Докато се препъваше в тъмното, си мислеше кое е по-благоразумно: да разпита агентите си за последната информация, която можеше да са открили за намеренията на Мара, или да довърши завещанието си и посмъртната си поема. Обзет от усилващо се чувство на обреченост, реши да са и двете.
Нощният низ от събития не свърши със срещата на хълма. Мара се върна в градската си къща уморена до кости. Смъкна връхното си наметало и оправи кичурите коса, измъкнати от несекващия вятър, и чак тогава чу какво й казва Сарик.
В нейно отсъствие беше идвал имперски куриер.
— Какво каза? — попита незаинтересовано Мара, понеже умът й бе зает с други, по-важни неща.
Сарик обясни. И последствията от поредната прокламация на Ичиндар поразиха Мара право в сърцето.