Операция „Червена буря“ [bg]

Три часа по-късно два влекача „Моран“ изтеглиха фрегатите от кейовете им. „Рубен Джеймс“ се движеше бавно през мръсната вода, включил турбинните си двигатели на мощност, която му осигуряваше скорост от шест възела. О’Мали наблюдаваше процедурата от дясната седалка на хеликоптера си. Неговата работа беше да внимава за вероятна руска подводница на изхода на пристанището, въпреки че четири патрулни самолета „Орион“ непрекъснато прочесваха зоната. Подводницата, която бяха унищожили преди два дни, вероятно беше изпратена със задачата да проследи конвоя, след което да подаде указания на съветските бомбардировачи и най-накрая сама да се приближи до конвоя и да го нападне. Подводницата беше унищожена, но това не означаваше, че отплаването на конвоя е тайна. В Ню Йорк живееха осем милиона души и все някой от тях седеше на балкона си с бинокъл в ръце и каталогизираше корабите по вид и брой. Този човек щеше да направи един съвсем обикновен телефонен разговор и данните щяха да бъдат в Москва само след няколко часа. Други подводници щяха да се приближат към конвоя. Още щом излезеха от наземното въздушно покритие, съветските разузнавателни самолети щяха да започнат да ги търсят, следвани от въоръжените с ракети „Бекфайър“.

„Толкова много кораби“ — помисли си Морис. Те преминаха край редица контейнеровози, натоварени с танкове, бойни машини и бойци на цяла бронирана дивизия. Други бяха натоварени с контейнери, които можеха да бъдат разтоварени върху камиони за незабавно изпращане на фронта, като съдържанието им беше записано в компютър, за да се осигури бързата им доставка до местоназначението. Ед се сети за излъчваните по телевизията репортажи за сухопътните сражения в Германия. Точно затова беше всичко. Мисията на флота беше да задържи морските пътища отворени, за да бъдат доставени инструментите, от които бойците в Германия имаха нужда. Корабите трябваше да преминат през океана.