Операция „Червена буря“ [bg]

— Добро утро, господин Беър. — Пилотът на „Томкет“ погледна телевизионния си екран. Съветският самолет се намираше на четиридесет мили и слънцето хвърляше отблясъци от масивните му витла. Пилотът на изтребителя реши да се приближи, без да включва радара си, и придвижи ръчката на газта до мощност осемдесет процента, след което активира управлението на ракетите си. Темпът на приближаване беше над хиляда мили в час, или седемнадесет мили в минута.

След това пилотът нареди: „Активирай!“ и офицерът за радарно прехващане (RIO) на задната седалка на самолета включи радара AWG-9 на изтребителя.

— Пипнахме го — каза RIO след няколко секунди.

— Пуск! — Две ракети се отделиха от пилоните си и ускориха до повече от три хиляди мили в час.

Съветският електронен техник се опитваше да изолира сигнатурата на търсещия радар на фрегатата, когато от системата за предупреждение се чу остър звук. Той се обърна, за да види какво означава шумът, и лицето му побледня.

— Предупреждение за въздушна атака! — извика той по вътрешната връзка.

Пилотът реагира моментално, като изви самолета си вляво и се спусна към повърхността на океана, докато техникът активираше отбранителните си заглушителни системи. Завоят обаче беше скрил купола на заглушаващите системи от приближаващите ракети.

— Какво става? — попита командващият нападението по вътрешната връзка.

— Захванати сме от радар на прехващач — отговори техникът, който бе успял да запази самообладание въпреки уплахата си. — Заглушаващите куполи са активирани.

Командващият нападението се обърна към свързочния си офицер.

— Изпратете предупреждение: вражески изтребители над тази позиция.

На свързочника не му остана време за това. Ракетите изминаха разстоянието до целта си за по-малко от двадесет секунди. Първата се обърка и не улучи, но втората захвана спускащия се самолет и откъсна опашката му. „Беърът“ падна в океана с грациозността на изпуснат лист хартия.