Операция „Червена буря“ [bg]

— Напълно. Капитане, повярвайте ми, докато съм с вас, няма да разкрия нищо, което може да застраши кораба ви! Тази година имах достатъчно вълнения в Москва.

— Какво? — Морис се обърна и свали бинокъла си.

Калоуей му обясни какво се беше случило през пролетта.

— Патрик Флин, колегата ми от „Асошиейтед Прес“ е на борда на „Батълакс“. Без съмнение, пие бира — заключи той.

— Значи вие сте били там, когато започна всичко това? Знаете ли защо все пак започна?

Калоуей поклати глава.

— Капитане, ако знаех, отдавна вече щях да съм публикувал статия.

На крилото на мостика се появи един свързочник с папка. Морис взе папката, прочете трите съобщения и ги подписа.

— Нещо интересно? — попита с надежда Калоуей.

— Новите данни за метеорологичната прогноза и нещо за онзи съветски разузнавателен спътник. ВВС ще се опитат да го свалят, преди да стигне до нас. Нищо особено. Предполагам, че нямате проблеми с настаняването. Греша ли?

— Не, капитане. Няма нищо по-хубаво от едно пътуване по море.

— Това е вярно. — Морис подаде глава през вратата на лоцманската кабина. — Обща тревога, въздушна заплаха.

Морис заведе журналиста в CIC и му обясни, че учебната тревога, на която щеше да стане свидетел, имаше за цел капитанът да се увери, че хората му могат да си свършат работата както трябва, дори и на тъмно.

— Да не би да сте получили предупреждение в някоя от онези радиограми?

— Не, но след шест часа ще излезем извън покритието на изтребителите с наземно базиране. Това означава, че Иван ще дойде да ни потърси. — „И ние тук ще се почувстваме ужасно самотни“, помисли си Морис. Учебната тревога продължи един час. Екипът на CIC проведе две компютърни симулации. По време на втората симулация една вражеска ракета успя да проникне през отбраната на фрегатата.