Операция „Червена буря“ [bg]

— Свърших, Майкъл. — Те нямаха кърпи, но това беше твърде ниска цена за удоволствието да се почувстват хора отново. Тя се приближи към него. Косата й беше мокра, а изражението й дяволито. — Карам те да се чувстваш неловко. Съжалявам.

— Не си виновна. — Невъзможно му беше да й се сърди.

— Бебето ме прави дебела — каза тя. Майк не виждаше разлика, но пък в крайна сметка не неговата фигура се променяше.

— Изглеждаш добре. Съжалявам, че гледах, когато не трябваше да гледам.

— Че какво лошо има в това?

Едуардс за сетен път не знаеше какво да каже.

— Ами, след… след онова, което се случи с теб, искам да кажа, ти вероятно не искаш няколко непознати мъже да стоят край теб и да те гледат, докато си, ъъ, гола.

— Майкъл, ти не си като онези. Знам, че никога няма да ме нараниш. Дори и след всичко, което те направиха с мен, ти казваш, че съм красива — когато аз дебелея.

— Вигдис, със или без бебето, ти си най-красивото момиче, което съм срещал. Ти си силна и храбра. — „И аз мисля, че те обичам, но ме е страх да ти го кажа.“ — Ние просто се запознахме в лош момент и това е всичко.

— За мен моментът си беше много хубав, Майкъл. — Тя го хвана за ръката. Вече се усмихваше често и усмивката й беше нежна и приятелска.

— Докато ме познаваш, всеки път, когато си помислиш за мен, ще си спомняш за онзи… руснак.

— Да, Майкъл, ще си го спомням. Аз си спомням, че ти ми спаси живота. Аз пита сержант Смит. Той казва, ти имаш заповеди да не се приближаваш до руснаци, защото е много опасно за теб. Той казва, ти идваш заради мен. Тогава дори не ме познаваш, но идваш.