Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
Балзамо извади часовника си, за да види още колко време щеше да чака херцога. Внезапно едно звънче, разположено между корниза на прозореца и тавана, шумно прокънтя.
— Какво има? — прошепна Балзамо и потрепери. — О, Лоренца ме вика!
По навик той се спря в предната стая и протегна ръце към мястото, където предполагаше, че е Лоренца. После с онази сила, за която нямаше препятствия, й заповяда да заспи. Накрая Балзамо се приближи към почти невидим процеп в стената и надникна в стаята на Лоренца, за да се увери, че е успял да я приспи, или да вземе други предпазни мерки. Лоренца се събуди, отвори очи и зениците й проблеснаха. Първо, като че ли да сложи в ред мислите си, тя приглади с ръце косата си и облиза жадните си за любов устни.
Балзамо я наблюдаваше с безпокойство. Той знаеше, че любовната й кротост преминава в изблици на гняв и омраза. Но сега Лоренца беше замислена, а той не беше свикнал да я вижда такава, и се владееше напълно. Самообладанието, с което го посрещна вместо с обичайните изблици на ярост, му подсказваше, че се случва нещо по-сериозно от всичко, което беше виждал досега.
Лоренца се поизправи и вдигна кадифените си очи към Балзамо.
— Господине — поде отново Лоренца все така нежно, — моля ви да седнете, въпреки че няма да говоря дълго с вас. Но, струва ми се все пак, че ще ми е по-лесно, ако сте седнал.
— И днес както винаги, скъпа ми Лоренца, аз съм на заповедите ти — заяви Балзамо.
После той се отпусна в едно кресло до софата, върху която седеше Лоренца.
— Господине — продължи тя, като му отправи поглед, изпълнен с ангелска кротост, — повиках ви, за да ви помоля за едно нещо.
— Говорете, Лоренца, говорете! Ще го имате, дори да струва цялото ми състояние или половината от живота ми.
— Желанието ми ще струва само минута от вашето време, господине.
Радостен от спокойния тон, който вземаше разговорът им, Балзамо кроеше в богатото си въображение купища предположения за желанията на Лоренца и мислеше предимно за онези, които би могъл да задоволи.
— Може би — прошепна той — тя ще поиска от мен прислужница или компаньонка. Е, добре! Това ще бъде огромна жертва от моя страна, защото ще разкрие тайната и приятелите ми, но ще удовлетворя молбата й, тъй като горкото дете е много нещастно в уединението си.
— Кажете, Лоренца — каза той високо и се усмихна с любов.
— Господине — каза тя, — вие знаете, че умирам от тъга.
Балзамо сведе глава и въздъхна в знак на съгласие.
— Младостта ми отминава — продължи Лоренца, — дните ми са низ от ридания, а нощите — върволица от кошмари. Аз старея в самота и мъка.
— Вие си избрахте тази самота, Лоренца. Не зависи от мен, че животът ви е толкова тъжен, щом би могъл да е достоен за завистта на една кралица.
— Така да бъде. Знаете, че аз сама ви повиках.
— Благодаря, Лоренца.
— Вие сте добър християнин. Така поне сте ми казвали, въпреки че…
— Въпреки че вие смятате душата ми за погубена… Това ли искахте да кажете? Довършвам мисълта ви, Лоренца.
— Вярвайте само на това, което казвам, и не правете предположения, моля ви.
— Продължавайте.
— И така, вместо да ме оставите да се погубвам в пристъпи на гняв и отчаяние, дайте ми, още повече че не съм ви полезна за нищо… дайте ми…
Тя замълча и погледна към Балзамо. Той обаче вече се беше овладял и тя срещна само студения му поглед под смръщените му вежди. Лоренца доби нови сили от този почти заплашителен поглед.
— Дайте ми ако не свободата, о, аз зная, че Божията или по-скоро вашата всемогъща воля ме е обрекла да бъда през целия си живот ваша пленница, то поне възможност да виждам и други лица, да чувам и други гласове освен вашия. Позволете да излизам, да се движа, да се разхождам, да живея.
— Бях предвидил, че ще пожелаете това, Лоренца — каза Балзамо и взе ръката на младата жена. — Знаете, че от дълго време вашите желания са и мои.
— В такъв случай… — извика Лоренца.
— Но вие самата ме предупредихте за опасността — продължи Балзамо, — а аз като безумец (а всеки мъж, който обича, става такъв) ви направих съпричастна с някои от моите тайни в науката и в политиката. Вие знаете, че Алтотас е открил философския камък и че иска да открие еликсира на живота. Това се отнася до науката. Вие знаете, че аз и моите приятели заговорничим срещу монархията. Ето това пък се отнася до политиката. Заради първата тайна ще ме изгорят като магьосник, а заради втората ще ме измъчват на колелото като обвинен в държавна измяна. А вие ми отправихте заплахи, Лоренца. Но ще бъде ли сърцето ви постоянно и нежно? Вие знаете, че това пък е моето най-страстно желание, Лоренца.