Чеда на Магията
- Автор: Драганов Александър
- Серия: Хрониките на Ралмия #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Чеда на Магията». Краткое содержание книги:
— Безусловно — отговори Раджак. — Той е зъл, покварен и измамен като сина си и аз знам това. Но е и моят господар и повелител.
Двамата останаха смълчани за миг, сетне орка стана разклати два зара в дланта си:
— Една игра?
Джеси се събуди доста по-късно от брат си и го завари да си доспива, отпуснат на съседното легло.
— Добро утро.
— Здрасти — отговори Майкъл. — Как си, братле?
— Добре — очите на Джеси се разшириха. — Какво стана с хидрата?
— Убих я — късо отговори брат му, сетне се ухили, — макар да беше доста изморително.
— Ти си я… убил?
— Нищо работа, макар, както казах, да изтощава — сви рамене Майкъл, сетне рече. — Има топла вода. Далвон я приготвя още от вечерта.
Джеси се зарадва на новината и се изкъпа набързо.
— Защо още не сме тръгнали на път? — попита той, търкайки с кърпа мократа си глава.
— Навън пак заваля — изгримасничи Майкъл. — Сутринта времето обещаваше да е студено, но поне да не вали повече. Малко след това обаче отново се завихри виелица.
— Е няма ли да тръгваме все пак по някое време? Саркорос може да пуска буря подир буря.
Майкъл се изправи от леглото.
— Ще тръгваме, но преди това трябва да изчакаме Тиара и Вилхелм да се върнат. Те отлетяха да разузнаят областта.
Двамата братя излязоха от шатрата за да се уверят колко е лоша ситуацията. Снегът валеше на парцали и правеше видимостта нулева. Спътниците им също се бяха затворили в шатрите си, Лийна, за неудоволствие на Джеси, явно се бе скрила в палатката си.
— Отивам да я видя — каза си той на глас.
— Принцесата ли? — усмихна му се Майкъл. — На добър час!
— Как го каза? Все едно моето момиче бие гаджетата си.
— Имах предвид краткия, но леден път през бурята, Ромео — засмя се брат му.
Джеси пое дълбоко въздух и се затича към малката самостоятелна шатра на принцесата, излагайки се за десетина секунди на пълната ярост на виелицата, която положи всички усилия да го издуха.
Нахлул в палатката на Лийна, целият бе заснежен.
— Колко любезно влизане — коментира принцесата, която четеше някаква книга за лековити билки.
— Извинявай, ако те безпокоя — изчерви се Джеси, докато отърсваше черната си коса от снега.
— Няма нищо — изправи се Лийна и дори му сипа чай. — Радвам се, че си добре. Вчера много се притесних като припадна.
— Заклинанието ме изцеди — призна си.
— И понеже беше свеж, взе, че нападна и хидрата — промърмори тя. — Щеше да се умориш с този ентусиазъм. Добре, че беше брат ти. Той как е? — запита разтревожено.
— Горд — ухили се Джеси.
— И двамата вчера бяхте невероятни. Радвам се, че сте добре. Та кажи сега какво има?
— Как какво има — запъна се момчето.
— Ами за какво дойде? — усмихна се принцесата.
— Ъъ… просто да те видя… аз… — притесни се Джеси. — Нещо обезпокоил ли съм те?
— Не — Лийна изглеждаше доволна — и аз просто се радвам да те видя — невинно рече тя.
Джеси имаше чувството, че го подиграват, но не можеше да каже точно защо.
Тиара се бе свила на гърба на дракона. Ако не беше топлината на огромното му люспесто тяло, щеше да е замръзнала. Червените и коси бяха целите в сняг, а очите и сълзяха от вятъра. От никъде не се виждаха орки, само гъсти облаци, бълващи сняг. Един от тях, по-тъмен от другите, се носеше с невероятна скорост към тях.
— Странен облак — каза младата жена, а очите й се разшириха, — но това са…
Вилхелм изви шия назад и внимателно я налапа, скривайки я в огромната си паст, сетне издиша през ноздрите си струя пламък, миг преди няколко хиляди гарвана да го връхлетят отвсякъде. Птиците бяха напълно полудели и нападаха като пчели, умирайки с десетки, докато забиваха нокти и клюнове в могъщото тяло. Всеки противник би бил съкрушен от подобна атака, но не и Вилхелм. Драконът потръпна от болка, но спокойно затвори очи и започна да бълва пламъци през ноздрите си, да маха с криле и да размахва лапи, поразявайки рояка от гарвани, врани, гарги и косове, които го бяха обкръжили и яростно го кълвяха.
Драконът нямаше право да носи този враг в лагера и продължи битката докато не изтреби и последната птица. Сетне плавно се спусна на земята и изплю Тиара на земята.
— Извикай помощ — изръмжа накрая уморено и се просна настрани. Цялото му тяло кървеше.
Виковете на Тиара изкараха всички от шатрите им.