Възходът на Ордата [bg] [ЛП]

— Усещах… нещо — каза Тал’краа. — Мислех, че ще е шаман, но щом не ме вижда сега, никога няма да ме види. Но въпреки че няма да вижда духовете и няма да владее елементите, той е роден със славна съдба. Той ще бъде много важна фигура за клана Фростулф… дори за целия си народ.

— Ще бъде… герой? — удивена, попита Кашур.

Всички орки желаят да поддържат кодекс на смелост и чест, но малцина са достатъчно силни, за да запечатат името си в паметта на потомците си. Щом чу думите й, Дуротан бързо си пое дъх и тя прочете нетърпението в очите му.

— Не мога да кажа — леко намръщено отговори Тал’краа. — Учи го добре, Кашур, защото едно е сигурно — от неговия род ще дойде спасението.

В жест на нежност, каквато Кашур досега не бе виждала, Тал’краа се протегна и погали с пръст бузата на Дуротан. Очите на младия орк се разшириха и Кашур забеляза, че се бори с естествения си инстинкт да се отдръпне, но Дуротан не се уплаши от призрачното докосване.

После, като мъгла в горещ ден, Тал’краа изчезна. Кашур леко се олюля, тя винаги забравяше как я зареждат енергиите на духовете. Дуротан бързо пристъпи напред и хвана ръката й, а тя бе благодарна за младежката й сила.

— Майко, добре ли си? — попита той.

Тя стисна ръката му и кимна. Първата му грижа бе за нея, а не за това, което предците са казали за него. Дори, докато размишляваше върху думите им, тя реши да не споделя всичко с Дуротан. Колкото и да бе уравновесен и чистосърдечен, подобно пророчество можеше да поквари дори най-чистото оркско сърце. „От неговия род ще дойде спасението.“

— Добре съм — увери го тя. — Но тези кокали вече не са млади, а енергията на духовете е силна.

— Ще ми се да можех да го видя — каза леко разочаровано Дуротан. — Но… съм сигурен, че го почувствах.

— Да, а това е повече, отколкото мнозина имат честта да преживеят — отвърна Кашур.

— Майко… ще ми кажеш ли какво ти каза? За мен… и това да бъда герой?

Той се опитваше да се държи спокойно и зряло, но в гласа му се прокрадна нотка на молба. Тя не можеше да го кори за това. Всички искаха да продължат да живеят в славни спомени и истории за приключения. Нямаше да е истински орк, ако не иска същото.

— Дядо Тал’краа каза, че не е сигурно — отсече тя.

Той кимна и успя да прикрие разочарованието си. Тя смяташе да му каже само толкова, но нещо я накара да добави:

— Трябва да следваш съдбата си, Дуротан, син на Гарад. Не влизай в битка като глупак, за да не умреш, преди да си изпълнил дълга си.

Той се засмя.

— Един глупак не може да служи добре на клана си, а аз смятам да го правя.

— Тогава, бъдещ вожде — каза Кашур и също се засмя, — по-добре не си губи времето, а си намери жена.

И после се засмя с пълно гърло, защото за пръв път, откакто бяха поели на път, тя видя Дуротан сериозно притеснен.