И се възправи сянка [bg]

Че крачеше към дома леко и нехайно. Все още усещаше вкуса на кралското мляко върху върха на езика си, а тялото му трепереше от концентрирана енергия.

Новият му и скъп апартамент се намираше в южната част на Храмовия квартал, която заобикаляше Храма на шепотите и където над именията на жреците, блоковете с апартаменти и богато украсените сгради за забавления стърчаха по-малки небесни кули. Той вървеше под неспирния дъжд и слушаше песента на птиците в парковете и градините по покривите, като в приповдигнатото си настроение се чудеше дали те не празнуват завръщането на живота по градските улици, тъй като днес, в първия ден от Аугере, във въздуха витаеше вълнение. По улиците децата наблюдаваха как поклонниците в червени роби крачат и припяват в процесии, зяпаха с широко отворени очи многобройните раси на империята, привлечени тук в несметна численост за петдесетата годишнина от идването на власт на манианците.

Мустакана беше вече в апартамента му и разтребваше методично стаите. За момент Че усети прилив на нежност, когато видя жената. Само за няколко седмици тя се беше превърнала в добре дошъл елемент на стабилност в иначе разпиления му живот.

— Утре сутрин заминавам — обяви той на робинята си, макар че тя не можеше да го чуе, тъй като беше оглушала от сипаното в ушите й нагорещено олио след залавянето.

— Мустакана — махна й той, за да привлече вниманието й, — няма нужда да правиш това сега.

Но жената продължаваше да полира лавиците, без да го забелязва.

Той погледна към плочата за писане, която висеше на гърдите й и се полюшваше заедно с вързаното на канап парче тебешир, когато тя се навеждаше.

Досега той отказваше да използва плочата, за да общува с жената, най-вече защото самата Мустакана не я използваше. Сякаш предпочиташе да я остави да виси безполезно на гърдите й като обвинение за всичко, което й бяха сторили. Вместо това той предпочиташе да говори с нея и да упорства с надеждата, че все пак помежду им е възможно някакво общуване.

А и му харесваше да чува думите, изречени в обичайната тишина на апартамента, макар те да бяха само неговите.

Че влезе в спалнята и се втренчи в двойното легло с тъмночервената му копринена кувертюра, подбрана с вкус така, че да си отива с бледозлатистите тапети. Той осъзна, че в себе си има все още твърде много енергия от кралското мляко и от събитията през предната вечер, за да може да заспи. Затова свали робата си и я замени с широка туника, панталони и чифт обувки от мека кожа, които завърза здраво.