Честотата на Шуман [bg]

Професорът тръсна цигарата в една чинийка.

-      Това място е същинско бунище. Искам да кажа, слава богу, че е гледката. - Дръпна от цигарата и пусна облаче дим. Вече не заваляше думите.

- Днес направо преливаш от комплименти, а?

-      Виж, дойдох да се извиня.

-      Чудесно. Приемам извиненията ти. А сега се разкарай. - Уилсън посочи вратата, но професорът не помръдна.

-      Сериозно, съжалявам за онова, което ти казах. Прекалих.

-      Нарече ме тъп!

-      Да. Извинявай.

- Тъп?

-      Извинявай!

Уилсън поклати глава.

-      Знаеш ли какво ме вбесява най-много? - Замълча за момент, мислеше си доколко честен може да си позволи да е. - Тревожа се, че може би си прав. И това определено ме дразни.

-      Животът погажда подобни номера. - Професорът се усмихна. - И те ме разсмиват.

-      А пък на мен ми се плаче от тях. - Уилсън извади от малкия хладилник две бири.

-      Пак отварям дума за омега-програмирането - спокойно каза професорът. - Искам да го опиташ. - Устата му избълва дим. - Кълна ти се, от университета подозират, че съм на път да приключа с изследванията. Искат да ми вземат труда. Копелета.

Уилсън се усмихна.

- Трезвен си много по-убедителен, да знаеш.

В продължение на трийсет минути и шест цигари професорът обясняваше методиката си. Беше неинвазивно програмиране (тоест без разрези), което активираше божествената кутия чрез високочестотен ултразвук, насочен към фронталния лоб. Идеята му хрумнала от историята на един оператор на военноморски радар, който поради повреда в оборудването бил изложен на кодиран ултразвук, докато бил на плаване. След три месеца се прибрал, коефициентът му на интелигентност се оказал много по-висок, отколкото преди. Военните провели вътрешно проучване и това бе всеизвестно, но в резултат от него ГЗО - Глобалната здравна организация - бе забранила всякакви мозъчни експерименти.

Професорът обаче бе продължил изследването на военните. Той разполагаше с оборудването, средствата, уменията и най-важното - с анонимността да прави едва ли не всичко, което си поиска. И през последните две години работеше върху проблема как да програмира ултразвука така, че да получи исканите резултати.

Уилсън знаеше, че е възможно от университета да се опитат да откраднат идеята. Особено ако си мислят, че това може да донесе пари и че рисковете вече са поети. По всичко изглеждаше, че откритието със сигурност ще има военно приложение. Уилсън по принцип не пушеше, но сега взе една цигара.

-      Добре, че вече не вредят - каза Уилсън. - Когато съм под напрежение, мога да изпуша цяла кутия.

Само допреди двайсет и пет години цигарите причиняваха рак - преди учените от „Ентърпрайз Корпорейшън“ да премахнат опасните съединения от формулата.

-      Повече ми харесваха, когато бяха вредни - отвърна професорът. - Лично за мен истинската тръпка идваше от мисълта, че пуша нещо канцерогенно. Но предполагам, че е ужасен бизнес - да убиваш най-добрите си клиенти...