Честотата на Шуман [bg]

Не успя да завърши, защото Хелена скочи.

-      Да прекарвам повече време в лудница? - Лицето ѝ бе станало алено от гняв. - А случайно да си се замислял, че може ти да си проблемът? Твоята нужда да контролираш живота ми - това ми е проблемът!

Лорънс се намръщи и загледа как Хелена крачи из стаята. Винаги беше реагирала яростно на настояванията му, особено във връзка с лечението ѝ - и това избухване по някакъв странен начин го зарадва. Един спокоен отговор може би щеше да го разтревожи повече. Лорънс вдигна ръка и Хелена моментално спря да вика.

-      За твое добро е - въздъхна той.

Хелена знаеше, че прекият сблъсък с баща ѝ не е решение.

-      Моля те, не ме карай да ходя в Конроу, татко. Това не е начинът. - Очите ѝ се премрежиха - като никога не се преструваше. Даваше израз на всичките си чувства, коиго отчаяно се опитваше да сдържа. - Не искам да ходя там. Там е пълно с побъркани. Състоянието ми се подобрява. Днес следобед спах чудесно.

-      Тогава ми обясни какво става. Може би ще успея да ти помогна.

-      Ще се опитам да ти обясня, татко, но искам да се разберем ясно. Няма да ходя в Конроу. Няма!

Лорънс я погледна в очите.

-      Кажи ми...

-      Ще ме помислиш за луда, знам. - Тя пое дълбоко дъх. - Имам видения. Сякаш виждам през очите на друг човек. Видях автомобилна катастрофа ѝ предполагам, че насън, но може би не беше сън. Отидох на магистралата, на детелината на шестстотин и десет при надлеза Уестхаймър. Имаше следи от гуми и изпочупени стъкла. Точно на мястото, което видях в съня си. - Видя, че баща ѝ я гледа със съмнение, и гласът ѝ стана по-твърд. - Катастрофата е станала тази сутрин, татко. Един човек е загинал. Просто го знам.

Лорънс я целуна по челото и я сложи да седне. Изглеждаше съвсем на себе си. Той закрачи напред-назад пред камината. Оранжевите пламъци ближеха дървото и ароматът на горящ бор изпълваше въздуха. Напомняше му вилата му при езерото. Не беше ходил там от смъртта на Камила. Осъзна, че тя му липсва, и веднага се упрекна - тези мисли бяха израз на слабост, глупави мисли, които рядко успяваха да пробият бронята му.

-      Нищо ли няма да кажеш? - попита Хелена.

Лорънс се върна в реалния свят.

-      Кога получаваш тези видения?

-      Отначало бяха само насън. Но днес се случи, докато бях будна. Все едно гледах филм с изключен звук. Образите са в нещо като червена мъгла и се наслагват върху онова, което виждам през собствените си очи. - Хелена избърса сълзите от бузите си. ѝ Татко, моля те, помогни ми. Моля те!

Лорънс мълчеше и я гледаше. Ужасно много я обичаше и това го караше да се чувства уязвим.

-      Катастрофата е станала днес - убедено рече тя. - И това доказва, че виденията ми са истински. Знам, че е така. Виж, татко, разбирам, че всичко това е много необичайно. Но аз не съм побъркана. Не полудявам. Сигурна съм. Наистина се е случило.