Честотата на Шуман [bg]

-      Как изобщо успяваш да стоиш буден?

-      Умът ми е с такава нагласа - отвърна Уилсън и остави празната си чаша на бара.

-      Да, така е - съгласи се професорът. - Да, така е. - Това в никакъв случай не беше комплимент. - Знаеш ли, че всички мразят юристите? Те са паразити!

-      Това е моята реплика - каза Уилсън и стана. - Изчезвам!

-      Не! - прочувствено възкликна професорът. - Имаме да говорим за много неща.

И натисна Уилсън обратно на стола.

-      Не мога да си позволя още питиета, професоре. Не заради парите. Просто е твърде трудно на егото ми.

-      Следващите водки са от мен - завадено заяви професорът.

- Да бе, остава наистина да викнеш по едно.

-      Глупости! Аз викам непрекъснато! - отвърна той и направи знак на бармана да налее на Уилсън.

-      Виж, трябва да тръгвам - каза Уилсън. - Наистина, трябва да поработя. Доста съм изостанал.

Но новото питие вече се бе появило.

Професорът се наведе към него и го погледна изцъклено.

-      Положението е нормално, приятел. Знаеш ли... можем да поправим това.

Уилсън усети, че май ще последва поредната проповед на тема „Светът според професор Оутър“.

И тогава се започна...

-      Знаеш ли какво е божествена кутия?

Уилсън трепна - не и това!

-      Намира се в десния темпорален лоб. - Професорът посочи челото на Уилсън. - Активна е у онези, които са невероятно талантливи. Всеки я има, но само много надарените са способни да я задействат. - Професорът се пресегна и почука Уилсън по челото. - Твоята божествена кутия е тук, в предната част на мозъка ти.

Уилсън се дръпна, подразнен от допира.

-      Знаеш ли - с надебелял език продължи професорът, - че обикновеният човек използва само десет процента от капацитета на мозъка си? Останалите деветдесет си клатят краката. Това е огромен свободен ресурс.

Уилсън знаеше какво ще последва. Божествената кутия е ключът... Извор на умствена мощ...

-      Божествената кутия е ключът - каза професорът. - Тя е извор на умствена мощ.

-      Незаконно е, не забравяй! - изтърси Уилсън.

Професорът бе поразен.

-      Кой ти е казал, че е незаконно?

-      Ти.

-      Божествената кутия си заслужава името, Уилсън - продължи упорито професорът. - Тя е толкова мощна, че всеки, който се научи как да я овладее, ще се сдобие с невероятни възможности.

-      Да - прекъсна го Уилсън, търпението му вече се изчерпваше. - И преди три години медицинската общност забрани експериментите с тази част на мозъка. Ти спомена и това.

Професорът се огледа крадешком.

-      И кога това ни е спирало?

Уилсън понечи да стане, но професорът го дръпна обратно на мястото му.

-      Имам нова теория. Да, нова теория!

Уилсън гаврътна остатъка от водката си и стовари чашата върху бара. Кредитната му карта най-неочаквано завибрира отново - барманът вече беше налял още по едно. Уилсън се наведе напред и прокара пръст през гърлото си.