Честотата на Шуман [bg]

-      Е? - нетърпеливо попита докторът. - Хората чакат.

Парамедикът си погледна часовника - работното му време почти свършваше. Объркването на документите със сигурност означаваше още едно пътуване до болница „Мърси“ за оправяне на грешката. А ако документите бяха верни, а пациентът сгрешен... е, тогава нещата ставаха още по-неприятни.

-      Всичко е наред - уверено отвърна парамедикът, докато безцеремонно поправяше с химикалка данните във формуляра: „Джон Доу; Пол: М; Възраст: неизвестна; без постоянен адрес“.

Така или иначе нямаше значение - и двамата бяха без здравни осигуровки.

-      Прехвърляне на Джон Доу от „Мърси Прайвит“ - каза той. - Доколкото разбирам, било му е отказано лечение в три болници за последните дванайсет часа.

-      Ама че късметлия - саркастично отбеляза докторът. - Да го пратят в тази дупка.

-      Няма документи и е без здравна осигуровка. - Парамедикът предаде формуляра. - Доколкото успях да разбера от дежурните в „Мърси“, бил ударен от кола днес сутринта. Фрактура на черепа. Счупени крака. Оставам с впечатление, че са се справили добре с поставянето на шините на бедрата. Има също няколко счупени ребра и разкъсвания, но е жив. В момента е на физиологичен разтвор, хранителни вещества и двайсет и пет милилитра морфин на всеки трийсет минути.

-      Някакви вътрешни наранявания?

-      Не съм сигурен. Знам само, че не му е правен рентген и скенер. За момент дойде в съзнание, докато пътувахме насам. Не беше съвсем на себе си, така че му бих още петнайсет милилитра морфин.

Докторът закрепи документите за клипборда си.

-      Надявам се да е достатъчно, за да остане в безсъзнание, защото при сегашното положение ще мине доста време, докато му дойде ред.

-      Нищо не може да се направи - пренебрежително рече парамедикът.

Детето продължаваше да плаче за майка си.

Докторът направи знак на една сестра да дойде и посочи носилката на Уилсън.

-      Вземете пациента. - Погледна списъка на чакащите и му сложи поредния номер. — Пациент четири пет шест, в чакалнята на първия етаж. Ще трябва да изчака, докато не приключим с тази лудница. - Погледна към хаоса в спешното и викна: - Успокойте това дете! Направо ме побърква, по дяволите!

Парамедикът затвори задната врата на линейката, качи се до шофьора и каза:

-      Ама че издънка. Пак сме объркали пациента. - Двамата се изгледаха многозначително. - Да изчезваме преди да са се усетили.