Честотата на Шуман [bg]

В главата на Уилсън веднага се включи аларма. „Ентърпрайз Корпорейшън“ явно знаеха за тайната му!

-      Елате с мен в централата ни в Америка. На летището чака частна совалка. Трябва да се срещнете с един човек, Бартън Ингърсън. Той е много важна личност. - Карин го дари с доста прелъстителна усмивка. - На борда имаме най-добрата водка. Няма да съжалявате, уверявам ви. А и аз правя страхотна водка мартини.

„Знае, че пия водка“, помисли Уилсън.

-      „Ентърпрайз Корпорейшън“ може да е много щедра, ако поиска - каза тя. - И точно обратното, ако се наложи.

На Уилсън му се струваше, че са се сбъднали най-големите му страхове - това определено бе свързано с омега-програмирането на професор Оутър. Както си му е редът, обля го студена пот.

-      Съгласен ли сте? - попита тя.

-      С удоволствие ще дойда с вас - каза той с фалшива усмивка.

Карин изглеждаше доволна.

- Добре... Радвам се.

-      Никога не съм се качвал в частна совалка.

-      Ще ви хареса. Пътуването трае само четири часа. - Тонът ѝ предполагаше, че вече са първи приятели. - Определено си заслужава човек да види звездите.

Совалките бяха най-новата форма на свръхзвуков транспорт. Издигаха се непосредствено над йоносферата, в космоса, за да съкратят пътуването. Засега бяха най-бързият начин да се стигне от точка А до точка Б, от единия край на света до другия. Дори да летиш през деня, след като излезеш от йоносферата, звездите винаги светеха ярко.

-      Нямам търпение да ги видя - каза Уилсън, прикривайки истинските си чувства. ..Ще убия професор Оутър, само да ми падне. Той ме е забъркал във всичко това“.

-      Ще е забавно. Ще пием мартини. - Бъбренето на Карин беше по-болезнено и от начина ѝ на преговаряне. - Ще се срещнем след час на главния вход. Ще ни вземе кола. - Погледна таблета си. - И, Уилсън, тъй като често закъснявате, защо не опитате да се появите след четирийсет и пет минути?

Явно знаеха всичко за него.

Уилсън се замисли за момент, после каза:

-      Мога ли да ви помоля за една услуга? Ще означава много за мен.

Карин се поколеба.

-      Предполагам, че да.

-      Съвсем дребна услуга. Можете ли да влезете и да съобщите на другия лектор, Джени Джоунс, че днес няма да се връщам? Кажете ѝ, че тръгвам с вас. Ще се радва да знае какво става. Кажете ѝ за совалката.

Карин отметна назад дългата си до раменете коса - точно по начина, по който би го направила стриптийзьорката, която си бе представил Уилсън, и каза:

-      Е, това мога да го направя.

Уилсън си представи реакцията на Джени, когато чуе новината — и реакцията ѝ към жената, която я съобщава. „Какво пък, всяко зло за добро“ - помисли си.