Само един поглед [bg]

— Научихте ли нещо, или не — пак попита Грейс.

— Сигурно полицай Дейли ви е обяснил, че тъй като вашия съпруг е пълнолетен, не сме длъжни да ви съобщаваме за него всичко, до което се доберем.

— Обясни ми го.

— Добре, не мислим, че е забъркан в нещо неприятно, ако това ви тревожи.

— Откъде знаете?

— Липсват доказателства за подобно нещо.

— Което ще рече, че не сте намерили следи от кръв или нещо от този род?

— Точно така — отвърна Пърлмътър, поглеждайки отново към Дейли. — Но затова пък открихме нещо, което вероятно не ще споделим с вас.

Грейс се размърда на стола си и се опита да срещне погледа му, но той го отклони.

— Все пак много ще съм признателна, ако споделите с мен какво сте открили.

— Не е много — каза Пърлмътър. — Полицай Дейли се е обаждал в офиса на съпруга ви. Той не е там, разбира се, което съм сигурен, че вече знаете. Не се е и обаждал с някакво обяснение. Тъй че решихме да поразследваме малко повече. Неофициално, нали разбирате?

— Да. И?

— Бяхте любезна да ни дадете номера на пропуска на вашата кола. Направихме проверка в компютъра. В колко часа казахте, че вашият съпруг е излязъл снощи?

— Около десет часа.

— И сте помислили, че е отишъл до магазина за хранителни стоки?

— Не знам. Нищо не ми каза.

— Просто стана и тръгна?

— Точно така.

— И не го ли попитахте къде отива?

— Бях на горния етаж, когато чух, че колата потегля.

— Добре, ето какво искам да знам… — дланите на Пърлмътър напуснаха корема му, а столът изскърца под него при навеждането му напред. — Вие доста скоро след това сте го потърсили по клетъчния телефон. Така ли е?

— Да.

— В това, видите ли, е проблемът. Ако въобще е искал да говори с вас, защо не ви е отговорил?

Грейс разбра накъде бие Пърлмътър, който продължи:

— Мислите ли, че, да речем, е станал инцидент веднага след това? Или че някой го е отвлякъл броени минути след като е напуснал дома ви?

Грейс не се бе замисляла над това, така че можа да отговори само:

— Не знам.

— Понякога пътувате ли по Нюйоркската магистрала?

Рязката смяна на темата я стресна.

— Понякога се е случвало.

— Ходите ли до Удбъри Комънс?

— Крайградският търговски център?

— Да.

— И това се е случвало.

— Колко време, мислите, е пътят дотам?

— Половин час. Там ли е бил?

— Съмнявам се, да е бил там в час, в който всички магазини са затворени. Но е използвал пътния си пропуск на контролния пункт при пазара точно в двайсет и два часа и двайсет и шест минути. Оттам се стига до път седемнайсет, аз самият по този начин пътувам за Поконос. Така или иначе, след като е тръгнал от дома ви, той е потеглил право в тази посока. Но кой би могъл да знае накъде е поел след това? Оттам са петнадесет мили до междущатски път осемдесет, по който човек, ако пожелае, може да стигне до Калифорния.