Мъртви в Далас
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви в Далас». Краткое содержание книги:
Суки има голямо желание да помогне за разкриване убиеца на Лафайет, но Ерик моли нея и Бил да заминат за Далас, за да намерят безследно изчезнал вампир. Младата жена е задължена на Ерик и приема да участва в начинанието. Само че при едно условие: нито едно човешко същество да не пострада. Но по-лесно е да се даде обещание, отколкото да се изпълни. Особено когато наоколо има вампири, жадни за истинска кръв.
Древната вампирка, чийто човешки облик изглеждаше на не повече от трийсет и пет, стоеше точно там, където се разделихме.
В този хотел тя можеше да се държи естествено, което включваше обичайната за вампирите способност да застиват неподвижно толкова дълго, колкото те си решат. Хората непрекъснато шават. Нещо отвътре ги дърпа да си намират работа или просто да нервничат. Вампирите могат просто да заемат определено пространство, без да се чувстват длъжни да оправдават присъствието си пред когото и да било. Когато излязохме от асансьора, Изабел по нищо не се различаваше от статуя. Човек спокойно можеше да си закачи шапката върху нея, макар че по-късно горчиво щеше да съжалява.
Щом приближихме на около два метра от нея, предупредителната й система се включи. Очите на Изабел се стрелнаха към нас, а дясната й ръка трепна като задвижена от електрически ток.
— Елате с мен — каза тя и се плъзна към вратата. Бари едва успя да я отвори навреме. Забелязах, че хлапето предвидливо наведе глава, когато тя го подмина. Всички слухове за кръстосване на поглед с вампир са верни, да знаете.
Както можеше да се очаква, колата на Изабел беше черен „Лексус“, оборудван с всички възможни допълнителни приспособления. Вампирите не се возят в „сапунерки“. Изабел изчака да си сложа колана (те двамата с Бил не си направиха този труд) и чак тогава потегли. Движехме се по една от главните улици на Далас. В продължение на пет минути Изабел просто мълчеше, но после внезапно се стресна, сякаш се сети за нечии инструкции.
Колата зави наляво. През прозореца се виждаше някаква поляна, а насред нея — неясните очертания на нещо голямо, което приличаше на историческа забележителност. Изабел вдигна дългия си, кокалест пръст и посочи вдясно.
— Тексаското училищно книгохранилище9 — изрецитира тя като по учебник. Звучеше така, сякаш някой й беше наредил да ме информира за това. Интересна работа. Проследих пръста й и огледах тухлената сграда с голям интерес, макар да очаквах нещо много по-забележително.
— Това ли е затревеното хълмче10! — възкликнах развълнувано аз, сякаш виждах дирижабъла „Хинденбург“ или нещо още по-невероятно.
Плитката на Изабел едва доловимо трепна и аз приех това за кимване.
— Сега там има музей — каза тя.
Гледай ти! Ето това е нещо, което си струва да се види на дневна светлина. Ако останехме в града достатъчно дълго, щях да се поразходя насам. А може и такси да поръчам, докато Бил е в ковчега си.
Бил ми се усмихна през рамо. Умееше да усеща и най-леките промени в настроението ми, което в осемдесет процента от случаите беше просто чудесно.
Пътувахме още поне двайсет минути. Излязохме от централната градска част и навлязохме в жилищната зона. Отначало къщите имаха вид на скромни четвъртити кутийки, но постепенно започнаха да трупат маса като напомпани със стероиди. Крайната ни цел се оказа огромно имение, натъпкано като с обувалка в тясно парче земя, което изглеждаше изключително нелепо дори в тъмното.
Най-накрая пристигнахме, макар да нямах нищо против да обикаляме Далас до съмване.
Паркирахме на улицата пред архитектурното недоразумение и Бил галантно ми отвори вратата. Застинах права за момент, неспособна да направя първата крачка към… новия проект. Веднага усетих, че вътре гъмжи от вампири. По същия начин бих усетила и присъствието на хора. Само че вместо положителните мисловни вълни, които излъчваха хората, виждах… трудно ми е да го изразя с думи. Във вътрешното пространство на къщата зееха дупки, а във всяка дупка се спотайваше вампир. Направих няколко крачки към вратата и там — слава богу — долових полъх на човешка мисъл.
Над входната врата светеше фенер и се виждаше ясно, че къщата е изградена от бежови тухли с бели фуги. Фенерът очевидно светеше заради мен, защото зрението на вампирите е много по-развито от това на хората. Изабел ни поведе към входната врата, опасана с тухлена арка и накичена с изискан венец от бръшлян и сухи цветя, който скриваше шпионката. Къщата идеално се вписваше в цялостния облик на квартала и по нищо не личеше, че се обитава от вампири.
Прекрачих прага след Изабел и преброих четирима още в антрето, двама в коридора и поне шестима в просторната кухня, в която можеха да се приготвят ястия за двайсет души едновременно. Очевидно къщата беше купена в готов вид, защото вампирите нямат нужда от големи кухни. На тях им трябва единствено хладилник — за синтетичната кръв, и микровълнова печка — за затоплянето й. Те просто няма какво да готвят.
9
Мястото, където на 22 ноември 1963 г. е извършено покушението срещу американския президент Джон Ф. Кенеди. — Б.пр.
10
На затревената могила в близост до книгохранилището е била монтирана камерата на Ейбрахам Запрудер, с която случайно е бил заснет безценният исторически запис на покушението. — Б.пр.