Отровата на Алкория
- Автор: Дастие Дан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Ласкаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровата на Алкория». Краткое содержание книги:
С много трудности и на края на физическите и психическите си сили, екипажът на звездолета открива мечтаната планета. А тя е райска. Планета също като Земята, населена от хора също като земните, с всички изкушения, които може да предложи една райска градина на клетия корабокрушенец. Местното население е с ниво на технологиите близко до това на индианците и сякаш изобщо не се притеснява и не изпитва страх от пришълците от небето. Напротив, всички са весели и безгрижни. Въпреки строгите заповеди, човек от екипажа е намерен в колибата на туземка, и то в състояние, подобно на това на местните хора. Оказва се, че е пил от опиат, наречен талеф, който местните хора консумират и на който дължат своята безметежност. Провинилият се е изолиран в килия, и там претърпява страшна мутация, превръщайки се в чудовище с огромна физическа и психическа мощ, което с лекота успява да държи под своя контрол всички човеци, оказали се достатъчно близо до него. Когато чудовището успява да избяга в гората, на карта е поставено не само успешното завършване на мисията, а и животът на местното население, което сякаш не осъзнава случилото се.
В райската градина на Алкория хората не са единствената разумна раса и, ако командирът Крис Холдън не успее да спре чудовищата, в които се превръща екипажа му, бъдещето на цялата човешка цивилизация ще бъде загубено. Но той открива своя съюзник там, където най-малко очаква…
— Практически привършиха. Утре привечер ще можем да отлетим — отговори Холдън.
— Не можем да напуснем Алкория, без да сме поправили злото, което неволно причинихме — продума Хуана. — Би било подло, като имаме предвид, че след като напуснем този свят, ще ни бъде невъзможно да се върнем пак, за да използуваме по-ефикасни средства…
— Нямам намерение да заминавам оттук, преди да съм решил този проблем — въздъхна Холдън.
— Ще продължа издирванията си — реши Хуана. — Налага се да търсим в друга посока, а и времето напредва. — Трябва да си починете, Хуана — каза Холдън. — Вие сте на границата на психическата издръжливост и прекрасно знаете, че в това състояние не ще можете да се справите успешно. Наистина ще трябва да се поразтоварите малко, преди да продължите вашите изследвания…
Биогенетичката се засмя недоверчиво:
— Вашата загриженост ме трогва, Крис… Трогва ме и ме учудва. Мислех ви за човек безсърдечен и към другите, и към самия себе си. Дали черупката не започва да се пропуква, командире Холдън?
Крис Холдън бавно прекоси стаята и се отпусна тежко на нещо като нисък диван, покрит с ръчно изработена тъкан в преливащи един в друг цветове.
— Не само тя се пропуква, но и всичко покрай нея! Човек живее в черупката, която си въобразява, че е изградил въз основа на поуките, извлечени от суровата школа на космоса! Никак не е лесно, когато започне да става невъзможно да се прикриваш зад прецизни заповеди и логични решения. Логиката е принудена да отстъпи пред непонятното…
Хуана седна до него и грациозно прибра крака под себе си. Холдън леко се обърна, за да бъде с лице към нея, и каза странно загрижено:
— Хуана… Все още не знам как ще приключи това събитие. То може да има много лош край за всички — и за нас, и за алкорианците, ако не намерим някакъв рационален начин да унищожим това чудовище, плод на нашите грешки… По наша вина, по вина на земяните се случи нещо необратимо в този свят и аз не съм сигурен дали ще успеем да разберем какво точно е станало с Ралф Престън. Винаги съм бил уверен, че това същество има една определена цел, която иска да постигне. Не мога да кажа защо тази мисъл е така здраво заседнала у мен, но…
Той сухо се изсмя и допълни:
— Майка ми е родена на една планета от съзвездието Вега, а счита се, че потомците на първите изследователи на това съзвездие проявяват понякога странни способности, една от които е и тази да предчувствуват неща, които повечето смъртни дори не подозират. Откак това необикновено същество ме държа под психически контрол, имам усещането, че… че смътно отгатвам неговите намерения. Но прекалено смътно, за да мога ясно да ги определя. Някаква неясна заплаха, която ме ужасява… Така че ако нещата отидат на зле…
Той се поколеба за миг, сякаш не можеше да намери подходящи думи.
— Какво искате да кажете, Крис? — попита тихо Хуана, поглеждайки го настойчиво.
Крис Холдън имаше усещането, че ще потъне в този теменужен поглед. И тогава изведнъж реши:
— Хуана, знам, че моментът е много неподходящ, за да ви говоря такива неща, но те засягат само мен… Искам да знаете, че ви заобичах още щом стъпихте на борда на Сигнус-X-I. Но тогава черупката си беше на мястото и аз нямах право да ви призная любовта си. А сега всичко друго е без значение. Ето, това е. Трябваше да го знаете… Мисля, че сега ще ми бъде по-лесно. Готов съм ако трябва да се бия, ако трябва и да умра. Смешно, нали?
— Крис…
Теменуженият поглед на Хуана Сантос преливаше от дълбока нежност.
— Дълго чаках този момент, мислех, че никога не ще дойде — каза тя. — Сега съм щастлива. Щастлива съм и се страхувам, Крис…
Сами не разбраха как устните им се сляха, нито как ръцете им трескаво се протегнаха за първите любовни ласки. Холдън изпитваше странното чувство, че вършат светотатство. Но те бяха грабнати от мощен вихър, в който изчезна отчаянието им. От него можеше да се породи енергия, която да помете тяхното колебание и несигурност и да им вдъхне отново сили да се борят за това свято нещо — Живота.
Тогава те се оставиха изцяло на този вихър, забравили времето, отдадени на прекрасните пориви, в които тръпнеха голите им тела. В този застрашен свят двамата откриваха отново любовта…