Отровата на Алкория
- Автор: Дастие Дан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Ласкаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровата на Алкория». Краткое содержание книги:
С много трудности и на края на физическите и психическите си сили, екипажът на звездолета открива мечтаната планета. А тя е райска. Планета също като Земята, населена от хора също като земните, с всички изкушения, които може да предложи една райска градина на клетия корабокрушенец. Местното население е с ниво на технологиите близко до това на индианците и сякаш изобщо не се притеснява и не изпитва страх от пришълците от небето. Напротив, всички са весели и безгрижни. Въпреки строгите заповеди, човек от екипажа е намерен в колибата на туземка, и то в състояние, подобно на това на местните хора. Оказва се, че е пил от опиат, наречен талеф, който местните хора консумират и на който дължат своята безметежност. Провинилият се е изолиран в килия, и там претърпява страшна мутация, превръщайки се в чудовище с огромна физическа и психическа мощ, което с лекота успява да държи под своя контрол всички човеци, оказали се достатъчно близо до него. Когато чудовището успява да избяга в гората, на карта е поставено не само успешното завършване на мисията, а и животът на местното население, което сякаш не осъзнава случилото се.
В райската градина на Алкория хората не са единствената разумна раса и, ако командирът Крис Холдън не успее да спре чудовищата, в които се превръща екипажа му, бъдещето на цялата човешка цивилизация ще бъде загубено. Но той открива своя съюзник там, където най-малко очаква…
— А Хуана? — попита отново лекарят.
— Тя продължава наблюденията си, но е изтощена и няма да издържи дълго. Добре, че още утре, късно следобед, ще можем да излетим, но при условие, че решим случая с нашето чудовище, разбира се. Мислите ли, че са се справили вече с него?
— Не знам — въздъхна лекарят, поглеждайки четиримата мъже, поставени на кушетките под слабата светлина на лампите. — Не знам наистина, командире… А! Щях да забравя… Имаха по себе си и най-вече по дрехите някакъв много особен жълт прашец. Като прах, полепнал по тях, докато са се връщали. Взех проба, но Хуана е отнесла със себе си уредите за спешен анализ.
И той показа една грижливо затворена епруветка, на чието дъно странно блещукаше златист прах.
— Внимавахте поне, нали? — попита Холдън.
— Разбира се, командире. Впрочем ще наредя да унищожат дрехите им, по които намерих следи от този прах.
— Добре. Ще занеса материала на нашата биогенетичка. Надявам се, че ще успее да открие нещо. Тази нощ вие, лейтенант Пейвъл, ще поемете командуването. Всички алармени инсталации да са в пълна готовност.
— На вашите заповеди, командире.
Холдън погледна епруветката, която му подаде лекарят, пъхна я в предното джобче на скафандъра си и се обърна, без да каже дума, след като хвърли поглед върху четирите неподвижни тела на кушетките.
Бръчката на загриженост, която прорязваше челото му, стана още по-дълбока.
Глава IX
Голямото алкорианско слънце клонеше бавно към хоризонта, когато Крис Холдън отиде отново в селото. От височинката, на която бе кацнало селцето Ава-ера, се виждаше морето, обагрено в пищните цветове на залеза. Дълги, необичайни рибарски лодки с по едно голямо квадратно ветрило се приближаваха бавно до плажа, носени от вълните на прилива.
— Боже, колко е красив този свят — с горчивина си помисли командирът на Сигнус-X-I.
Изведнъж го обзе желание да забрави дори и за кратко тази смъртна опасност, която витаеше над Алкория.
Когато спря безшумно сред площада на селото, деца наобиколиха глисера му и Холдън им се усмихна. Бяха красиви като ангелчета, а в големите им светли очи нямаше и следа от учудване. Разроши с ръка няколко главички и хлапетата го последваха със смях до конусовидната колиба, в която биогенетичката бе разположила импровизираната си лаборатория. Когато Холдън влезе, младата жена се бе навела над сложен микроскоп-анализатор и отбелязваше резултатите в един бележник. По катодния екран, свързан с микроскопа, бавно се нижеха цифри.
Чула шум зад себе си, Хуана Сантос се изправи с въздишка и извъртя дървеното столче, на което седеше. Умората, изписана на чертите й, не успяваше да помрачи красотата на чувственото й лице.
— А! Вие ли сте, Крис — каза тя. — Не мислех, че ще ви видя по-рано от утре.
Тя стана и се протегна на светлината на мъждукащото светилниче в стаята. От това движение синтетичната материя на дългата й рокля се опъна по гърдите й и Холдън почувствува гореща вълна да се разлива по цялото му тяло.
— Викърс се върна — каза той, за да прикрие смущението си.
Младата жена погледна Холдън право в очите и попита напрегнато:
— Намериха ли онова чудовище?
Холдън поклати загрижено глава.
— Не знам — каза той. — Джеф се е завърнал в базата на лагера само с трима от своите, и то в окаяно състояние. Лестър се грижи за тях в стационара, но ние не можахме да ги разпитаме. Изтощени са… Ще трябва да изчакаме до утре, за да узнаем повече за това, което е станало. Изгубили са оръжията си, Лестър ги намира за много странни, както сам се изрази. Сигурно са преживели някакъв силен стрес и са травматизирани.
— А другите? — попита Хуана.
— Не е известно къде са. Вероятно някъде в гората. През нощта е невъзможно да организираме търсене.
Младата жена прокара уморено ръце по лицето си.
— Няма да се оправим — въздъхна тя. — И аз не напредвам.
Хуана посочи уредите върху една голяма, изработена от тъмно дърво маса и добави:
— Имам чувството, че се въртя в кръг. В биологично отношение нищо не доказва наличието на различна поносимост към талефа. Логически погледнато, алкорианците трябваше да реагират като нас на този опиат и планетата им щеше да е населена със същества подобни на чудовището, в което се превърна Ралф Престън.
— Или пък ще трябва да допуснем, че Престън се различава от другите — прие Холдън.
Хуана поклати глава и дългите й спуснати коси се разпиляха по раменете й:
— Не, Крис. Допуснах и това. Но Лестър ми съобщи данните от медицинския фиш на Престън. Знаете, че тези фишове съдържат ценна генетична информация във вид на код, който позволява да се определят бързо най-важните биологически характеристики на всеки член от вашия екипаж. Тръгвайки от този код, аз можах да възстановя биологичния профил на Престън. Не се различава нито от вашия, нито от този на който и да е алкорианец от селото. Във всеки случай не в тази насока трябва да се търси. Докъде стигнаха работите по ремонта на кораба?