Ресторант „На края на Вселената“
- Автор: Адамс Дуглас Ноэль
- Серия: Пътеводител на галактическия стопаджия #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саркис Асланян
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Ресторант „На края на Вселената“». Краткое содержание книги:
Когато сърцето му отново започна да бие, той я последва. Тя отвори вратата в дъното на коридора и влезе.
И той влезе след нея.
Намираха се в пътническия салон на кораба и сърцето на Зейфод още веднъж спря за миг.
Всички места бяха заети с пътници, привързани към креслата с колани.
Косите им бяха дълги и несресани, ноктите им също бяха дълги, мъжете имаха бради.
Личеше, че всички до един са живи, но спят дълбоко.
Зейфод настръхна от ужас.
Тръгна като в сън по пътеката между креслата. Наближаваше вече средата на салона, когато стюардесата стигна до другия край. Тя се обърна и заговори:
— Добър ден, дами и господа — нежно каза тя — благодаря ви за търпението по време на това кратко закъснение. Ще излетим веднага, щом това стане възможно. А сега бъдете така добри да се събудите, за да ви поднеса кафе и бисквити.
Чу се едва доловимо бръмчене.
В същия миг всички пътници се събудиха.
Щом се събудиха, започнаха да крещят и да дърпат от себе си коланите и системите за поддържане на живота, с които бяха здраво пристегнати към креслата. Крещяха, пищяха и врещяха тъй силно, че Зейфод го заболяха ушите.
Докато се гърчеха и извиваха, стюардесата пристъпваше спокойно по пътеката и на всеки един от тях поднасяше малка чаша с кафе с пакетче бисквити.
Тогава един от тях стана от мястото си.
Обърна се и погледна към Зейфод. Зейфод усети как косата по тялото му настръхва, сякаш се мъчи да се отдели от него и да се спаси. Той се обърна и избяга от тази лудница.
Хвърли се през вратата и се озова обратно в коридора.
Мъжът го следваше по петите.
Изтича като луд до края на коридора, мина през преддверието и продължи нататък. Втурна се в пилотската кабина затръшна вратата и я заключи след себе си. Облегна се назад, като едва си поемаше дъх.
След секунда-две една ръка започна да блъска по вратата.
Отнякъде в пилотската кабина металически глас се обърна към него със следните думи:
— Пътници не се допускат пилотската кабина. Върнете се, ако обичате на мястото си и изчакайте излитането на кораба. В момента се сервират кафе и бисквити. Говори ви автопилотът. Върнете се, ако обичате на мястото си.
Зейфод нищо не каза. Все още дишаше тежко. Зад него ръката продължаваше да блъска по вратата.
— Върнете се, ако обичате, на мястото си — повтори автопилотът — Пътници не се допускат в пилотската кабина.
— Аз не съм пътник — задъхано каза Зейфод.
— Върнете се, ако обичате, на мястото си.
— Аз не съм пътник! — извика Зейфод.
— Върнете се, ако обичате на мястото си.
— Аз не съм… ало, чувате ли ме?
— Върнете се, ако обичате на мястото си.
— Нали вие сте автопилотът — попита Зейфод.
— Да — отговори гласът откъм приборното табло.
— И сте командир на този кораб?
— Да — повтори гласът. — Полетът има закъснение. За улеснение и удобство на пътниците е необходимо временно да бъдат поддържани в състояние на летаргия. Всяка година им се сервира кафе и бисквити, след което отново се привеждат в състояние на летаргия, пак за тяхно улеснение и удобство. Корабът ще излети веднага, щом ни заредят с нужните за полета запаси. Молим да ни извините за закъснението.
Зейфод се отдръпна от вратата, по която вече не се сипеха удари. Приближи се до приборното табло.
— Закъснение ли? — изкрещя той. — Знаете ли какъв изглежда светът извън този кораб? Една безлюдна пустиня. Няма я вече онази цивилизация, приятел, отдавна я няма. И няма кой да ви достави напоени с лимонов сок хартиени кърпички!
— Теоретически е възможно — заяви авторитетно автопилотът — да се появят нови цивилизации. Един ден пак ще има напоени с лимонов сок хартиени кърпички. Дотогава ще имаме малко закъснение. Върнете се, ако обичате, на мястото си.
— Но…
Но в този момент вратата се отвори. Зейфод се завъртя кръгом и видя, че мъжът, който го преследваше, стоеше на прага. В ръката си държеше голямо дипломатическо куфарче. Облечен беше в безупречно изгладен костюм и косата му беше късо подстригана. Нямаше нито брада, нито дълги нокти.
— Зейфод Бийблброкс — каза той, — мойто име е Зарниууп. Струва ми се, че искахте да ме видите.
Зейфод Бийблброкс изгуби и ума, и дума. Устата му забръщолевиха разни глупости. Строполи се в един стол.
— Абе, човече, вие пък откъде се взехте? — каза той.
— Чаках ви тук — заяви той с делови тон.
Остави куфарчето си на пода и седна на един друг стол.
— Радвам се, че изпълнихте указанията ми — продължи той. — Страхувах се малко, че може да напуснете кабинета ми през вратата, а не през прозореца, както ви казах. Тогава щяхте да имате големи неприятности.