Хари Потър и философският камък
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Джебарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и философският камък». Краткое содержание книги:
Наистина изглеждаше доста позеленял и когато вагончето най-сетне спря до малка врата в стената на хода, Хагрид слезе и трябваше да се облегне на стената, докато престанат да му треперят коленете.
Грипкук отключи вратата. Отвътре излязоха валма от зелен дим и когато се разнесоха, Хари ахна — там имаше купчини от златни монети. Стълбове от сребро. Камари от малки бронзови кнутове.
— Всичко е твое — усмихна се Хагрид.
Всичко това било на Хари — просто невероятно! Семейство Дърсли сигурно не са знаели, защото иначе щяха да му го измъкнат за нула време. Колко често се бяха оплаквали, че им струвало много скъпо да издържат Хари! А през цялото време, погребано дълбоко под Лондон, е съществувало малко съкровище, което му е принадлежало.
Хагрид помогна на Хари да прехвърли част от него в една торба.
— Златните са галеони — обясни му той. — Седемнайсет сребърни сикли правят един галеон, а двайсет и девет кнута са една сикла. Много е просто. Така, това би трябвало да ти стигне за два срока, а останалото ще ти съхраняваме.
Обърна се към Грипкук.
— Сега, моля, трезор седемстотин и тринайсет, но може ли по-бавничко?
— Има само една скорост — отговори Грипкук.
Този път слизаха още по-надълбоко и набираха скорост. Въздухът ставаше все по-студен и по-студен, докато фучаха по тесните завои. Затракаха над една подземна бездна и Хари се наведе навън, за да се опита да види какво има на тъмното й дъно, обаче Хагрид извика и го дръпна назад за яката.
Трезор седемстотин и тринайсет нямаше ключалка.
— Отдръпнете се назад — каза Грипкук важно, погали нежно вратата с един от дългите си пръсти и тя просто се стопи.
— Ако някой друг, а не таласъм на „Гринготс“, се опита да направи това, ще бъде всмукан през вратата и ще попадне вътре като в капан — заяви Грипкук.
— Колко често проверявате дали има някого вътре? — попита Хари.
— Горе-долу веднъж на всеки десет години — отговори Грипкук, като се усмихна доста злобничко.
Хари беше сигурен, че в този строго охраняван трезор трябва да се пази нещо наистина изключително, и се наведе нетърпеливо напред в очакване да види поне приказни скъпоценности, но в първия миг той му се видя празен. После забеляза на пода малък мръсен пакет, увит в амбалажна хартия. Хагрид го вдигна и го пъхна дълбоко в палтото си. Хари копнееше да узнае какво има вътре, но се досети, че няма смисъл да пита.
— Хайде да се качваме на тази адска количка и не ми говори по обратния път… Ще е по-добре да си държа устата затворена — каза Хагрид.
Подир още едно лудешко пътуване с вагончето те застанаха, примигвайки срещу слънчевата светлина, пред „Гринготс“. Хари не знаеше къде да тича първо, след като сега имаше цяла торба с пари. Нямаше нужда да знае колко галеона правят една лира стерлинга, за да проумее, че държи повече пари, отколкото е имал през целия си живот, повече пари, отколкото е имал дори Дъдли.
— Най-добре да си вземеш униформата — каза Хагрид и кимна към „Мадам Молкин — одежди за всякакви случаи“. — Виж какво, Хари, ще имаш ли нещо против да отскоча до „Продънения котел“ да гаврътна едно съживително? Мразя тия вагончета на „Гринготс“.
Имаше вид, като че ли все още му е малко лошо, та Хари влезе сам и малко притеснен в магазина на Мадам Молкин.
Тя беше дебеличка усмихната магьосница, облечена изцяло в бледолилаво.
— „Хогуортс“ ли, моето момче? — каза, когато Хари почна да говори. — Всичко имаме тук… всъщност тъкмо сега гласим и друг младеж.
В дъното на магазина върху една табуретка стоеше момче с бледо лице с остри черти, докато втора магьосница подгъваше с карфици дългите му черни одежди. Мадам Молкин разположи Хари върху друга табуретка, нахлузи дълга одежда през главата му и започна да я набожда на подходяща дължина.
— Здравей — каза момчето, — и ти ли си за „Хогуортс“?
— Да — отговори Хари.
— Баща ми влезе в съседния магазин да ми купи книгите, а мама тръгна нагоре по улицата да разгледа магическите пръчки — заяви момчето с отегчен, провлачен глас. — После ще ги замъкна да видим метли за надбягване. Не разбирам защо първокурсниците не бива да имат собствени. Мисля, че ще уговоря татко да ми купи една и ще я вмъкна контрабандно в училището.
Момчето много напомняше на Хари за Дъдли.
— А ти имаш ли собствена метла? — продължи момчето.
— Не — каза Хари.
— Играеш ли изобщо куидич?
— Не — повтори Хари, като се чудеше какво ли, за Бога, е куидич.
— Аз играя… Татко казва, че ще е престъпление, ако не ме включат в отбора на моя училищен дом10, и трябва да кажа, че съм съгласен с него. Знаеш ли вече в кой дом ще бъдеш?
10
Интернатите в Англия се състоят от няколко сгради, наречени домове. Учениците от домовете се състезават за добри постижения. В този случай обаче, четирите дома на училището са четирите кули на замъка „Хогуортс“, които носят различни имена. — Б.пр.