Пътешествие около света за 80 дни
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #15
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие около света за 80 дни». Краткое содержание книги:
Парсиецът кимна утвърдително и постави пръст на устните си. Дългото шествие премина бавно под дърветата и скоро и последните редици потънаха в гората.
Песните полека утихнаха. Чуха се още няколко далечни вика и накрая след цялата тази врява се възцари дълбока тишина.
Филиас Фог бе чул тази дума, изречена от сър Франсис Кромарти, и веднага след като шествието премина, той попита:
— Какво е сати?
— Сати, господин Фог — отговори бригадният генерал, — е човешко жертвоприношение, но доброволно. Тази жена, която току-що видяхте, ще бъде изгорена утре в ранни зори.
— Ах! Нещастници такива! — извика Паспарту, който не можа да сдържи възмущението си.
— А трупът? — попита господин Фог.
— Това е трупът на владетеля, нейния съпруг — отговори водачът. — Независим раджа на Бунделкунд.
— Но как — поде отново Филиас Фог, без гласът му да издава и най-леко вълнение — тези варварски обичаи съществуват все още в Индия и англичаните не са могли да ги изкоренят?
— В по-голямата част на Индия — отговори сър Франсис Кромарти — тези жертвоприношения вече не се изпълняват, но нямаме никакво влияние върху тези диви области и особено върху територията на Бунделкунд. По северните склонове на Виндия все още постоянно стават убийства и грабежи.
— Горката! — мълвеше Паспарту. — Да бъде изгорена жива!
— Да — поде бригадният генерал — изгорена. А в противен случай нямате представа до какво окаяно положение ще бъде доведена от близките си. Ще й обръснат косите, ще я хранят само с шепа ориз, ще я отблъснат, ще бъде считана за нечисто създание и ще умре в някой ъгъл като краставо куче. Ето защо мисълта за подобно ужасяващо съществувание тласка тези нещастници към това мъчение много повече, отколкото религиозният фанатизъм. Понякога обаче жертвоприношението е наистина доброволно и е необходима енергичната намеса на властта, за да го предотврати. Ето например, преди няколко години аз живеех в Бомбай. Тогава една млада вдовица поиска от губернатора разрешение да бъде изгорена със своя съпруг. Както се досещате, губернаторът отказа. Тогава вдовицата напусна града, приюти се при един независим раджа и там се принесе в жертва.
Докато слушаше разказа на бригадния генерал, водачът поклащаше глава, а след като свърши, каза:
— Утрешното жертвоприношение не е доброволно — каза той.
— Откъде знаете?
— Това е история, която всеки в Бунделкунд знае — отговори водачът.
— Но тази злощастница очевидно не оказваше никаква съпротива — отбеляза сър Франсис Кромарти.
— Дължи се на това, че е упоена с дим от индийски коноп и опиум.
— Но къде я водят?
— В пагодата на Пиладжи, на две мили оттук. Там ще прекара нощта, докато стане време за жертвоприношението.
— А това жертвоприношение кога ще стане?
— Утре, рано призори.
След този отговор водачът изведе слона от гъсталака и се покачи на врата на животното. Но точно когато се канеше да му подсвирне и да го подкара, господин Фог го спря и се обърна към сър Франсис Кромарти:
— А ако спасим тази жена? — каза той.
— Да спасим тази жена, господин Фог!… — извика бригадният генерал.
— Имам още дванадесет часа. Мога да ги посветя на това.
— Я виж ти! Вие сте добър човек! — каза сър Франсис Кромарти.
— Понякога — отговори просто Филиас Фог. — Когато имам време.
Глава 13. Паспарту доказва за пореден път, че щастието се усмихва на смелите
Планът беше смел, изпълнен с трудности и може би неосъществим. Господин Фог щеше да рискува живота си или поне свободата си и следователно успеха на неговите намерения, но не се поколеба. Всъщност в лицето на сър Франсис Кромарти той откри решителен съюзник.
Паспарту бе готов и бе на тяхно разположение. Идеята на неговия господар го въодушевяваше. Той усещаше добро сърце под тази ледена обвивка. Започваше да обича Филиас Фог.
Оставаше водачът. На чия страна щеше да е в тази история? Нямаше ли да застане на страната на индусите? Ако не можеха да разчитат на помощта му, то поне трябваше да се уверят, че няма да им пречи.
Сър Франсис Кромарти му постави открито въпроса.
— Господин генерал — отговори водачът, — аз съм парсиец, а тази жена е парсийка. Разчитайте на мен.
— Добре, водачо — отговори господин Фог.
— Все пак имайте предвид — поде парсиецът, — че рискуваме не само живота си, но и да бъдем подложени на ужасни мъчения, ако бъдем заловени. Затова помислете добре.
— Вече помислих — отговори господин Фог. — Мисля, че трябва да изчакаме нощта и тогава да действаме.
— И аз така мисля — отговори водачът.