Пътешествие около света за 80 дни
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #15
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие около света за 80 дни». Краткое содержание книги:
Но не беше достатъчно, че са достигнали до стените. Трябваше да пробият и дупка. За тази цел Филиас Фог и спътниците му разполагаха само с джобните си ножчета. За щастие стените на храма бяха изградени от някаква смес от тухли и дърво, която лесно се рушеше. След махането на първата тухла останалите лесно поддаваха.
Работеха, без да вдигат шум. И парсиецът, и Паспарту се опитваха да отворят дупка, широка поне две стъпки.
Работата напредваше, когато от вътрешността на храма се чу вик, последван на мига от други викове отвън. Паспарту и водачът спряха работата си. Дали ги бяха усетили? Дадена ли беше тревога? И най-елементарната предпазливост им налагаше да се отдръпнат. Това направиха едновременно с тях и Филиас Фог, и сър Франсис Кромарти. Те отново се скриха под дърветата и зачакаха тревогата, ако беше дадена такава, да отмине. Бяха готови веднага след това да продължат работата си.
Но за зла участ пазачите се появиха при задната страна и застанаха така, че нямаше никакъв шанс да се приближат повече.
Неописуемо бе разочарованието на четиримата мъже, чиято работа беше спряна. Сега, след като не можеха да стигнат до жертвата, как щяха да я спасят?
Сър Франсис Кромарти нервничеше. Паспарту бе извън кожата си и водачът едва го удържаше. Невъзмутимият Фог чакаше, без да показва чувствата си.
— Май не ни остава друго, освен да тръгваме, нали? — попита тихо бригадният генерал.
— Не ни остава нищо друго — отговори водачът.
— Чакайте — каза Фог. — Достатъчно ми е да стигна в Алахабад утре преди обяд.
— Но на какво се надявате? — отговори сър Франсис Кромарти. — След няколко часа ще съмне и…
— Шансът, който ни се изплъзва, може да се появи в последния миг.
Бригадният генерал искаше да прочете мислите на Филиас Фог.
На какво разчиташе този хладнокръвен англичанин? Да не би да искаше в мига на мъчението да се спусне към младата жена и да я измъкне пред очите на палачите?
Това би било лудост, а и как да се допусне изобщо, че този човек ще извърши подобна глупост? Все пак сър Франсис Кромарти се съгласи да изчака развръзката на тази ужасяваща сцена. Водачът не позволи на спътниците си да останат на мястото, където се бяха скрили, и ги поведе към предната част на поляната. Там, скрити между няколко дървета, те можеха да наблюдават заспалите хора.
Паспарту се бе покачил на едно дърво и обмисляше една идея, която бе преминала през ума му като светкавица и заседна в главата му.
Най-напред той си каза: „Каква лудост!“, а сега повтаряше: „Защо пък не, в крайна сметка? Това е някакъв шанс, може би единственият, и то с такива глупаци!…“
Във всеки случай Паспарту не сподели с никого идеята си, а скоро гъвкаво като змия слезе върху ниските клони на дървото, които се навеждаха към земята.
Часовете минаваха и скоро няколко по-светли сенки оповестиха скорошното разсъмване. Но тъмнината все още беше дълбока.
Сега беше моментът. Сякаш заспалата тълпа възкръсна. Раздвижи се. Отекнаха удари на барабан. Плесниците и крясъците отново гръмнаха. Часът, в който нещастницата щеше да умре, удари.
И наистина вратата на пагодата се отвори. Отвътре проблесна остра светлина. Господин Фог и сър Франсис Кромарти успяха да видят силно осветената жертва, която двама свещеници извеждаха. Дори им се стори, че превъзмогвайки опиянението, по силата на някакъв върховен инстинкт за самосъхранение, нещастното момиче се опитва да се изплъзне от ръцете на палачите. Сърцето на сър Франсис Кромарти подскочи, с конвулсивно движение той сграбчи ръката на Филиас Фог и усети, че той е извадил нож.
В този момент тълпата се раздвижи. Младата жена отново попадна в онова безчувствено състояние, породено от конопените изпарения. Тя мина сред факирите, които я обградиха с религиозни вопли.
Филиас Фог и спътниците му се смесиха с последните редици на тълпата и я последваха. След две минути те стигнаха до брега на реката и спряха на не повече от петдесетина крачки от кладата, върху която бе положено тялото на раджата. В полумрака те видяха, че жертвата лежи безжизнено до трупа на своя съпруг.
В този миг сър Франсис Кромарти и водачът задържаха Филиас Фог, който в момент на благородна лудост искаше да се втурне към кладата…
Но Филиас Фог вече ги бе отблъснал, когато нещата изведнъж приеха обрат. Чу се страшен вик. Всички хора се проснаха на земята в пълен ужас.
Значи старият раджа не беше мъртъв. Видяха го да се изправя като привидение, да взима младата жена на ръце, да слиза от кладата сред целия този дим, който му придаваше призрачен вид. Факирите, пазачите, свещениците, обзети от внезапен ужас, приковани към земята, не смееха да вдигнат очи и да видят чудото!