Пътешествие около света за 80 дни
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #15
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие около света за 80 дни». Краткое содержание книги:
Храбрият индус разказа някои подробности за жертвата. Това била прочута красавица от парсийски произход, дъщеря на богати търговци от Бомбай. В този град тя получила английско възпитание и по обноски и образование заприличала съвсем на европейка. Казвала се Ауда. Останала сираче, тя била омъжена против волята й за този стар раджа на Бунделкунд. След три месеца овдовяла. Тъй като знаела каква съдба я очаква, тя избягала, но веднага била заловена. Роднините на раджата, които имали интерес от смъртта й, я обрекли на това наказание, от което тя очевидно не можела да се измъкне.
Този разказ само подсили решителността на господин Фог и на неговите спътници във великодушното им начинание. Решиха пазачът да поведе слона към пагодата на Пиджали и да се приближи до нея колкото е възможно.
Половин час по-късно те спряха в едно сечище, на около петстотин крачки от пагодата, която още не се виждаше. Но воят на фанатиците се чуваше ясно.
Обсъдиха начините, по които могат да достигнат до жертвата. Водачът познаваше тази пагода, в която твърдеше, че е затворена младата жена. Можеше ли да се проникне в нея през някоя от вратите, когато цялата група потъне в пиянски сън, или трябваше да се издълбае дупка в някоя от стените? Това можеше да се реши едва когато му дойде времето и на самото място. Това, което беше сигурно, бе, че трябваше да я отвлекат тази нощ, а не на сутринта, когато я поведат към кладата. В онзи момент ничия човешка намеса не можеше да я спаси.
Господин Фог и спътниците му зачакаха падането на нощта. Веднага щом се смрачи, към шест часа вечерта, те решиха да проучат мястото около пагодата. И последните крясъци на факирите утихваха вече. Според обичая тези индийци трябваше да са потънали в дълбокия пиянски сън от ханг — течен опиум, примесен с отвара от индийски коноп, и може би щяха да могат да се промъкнат между тях до храма.
Парсиецът, следван от господин Фог, сър Франсис Кромарти и Паспарту, напредваше безшумно в гората. След десет минути пълзене по клоните те стигнаха до брега на една рекичка и там под светлината на железните факли, в които гореше борова смола, те забелязаха купчина дърва. Това беше кладата, направена от ценно санталово дърво и вече напоена с благоуханни масла. В горната й част бе положено балсамираното тяло на раджата, което трябваше да бъде изгорено заедно с вдовицата. На стотина крачки от кладата се издигаше пагодата, чиито минарета стърчаха в мрака сред върховете на дърветата.
— Елате! — каза тихо водачът.
И двойно по-предпазливо, следван от спътниците си, той тихо се промъкна през високите треви.
Тишината бе нарушавана единствено от ветреца в клоните на дърветата. Скоро водачът спря в края на една поляна. Запалена борина осветяваше мястото. Земята бе покрита със заспали хора, сковани от пиянството. Човек би казал, че това е бойно поле, осеяно с мъртъвци. Мъже, жени, деца се смесваха безразборно. Тук-там хъркаха пияници.
На заден план, между дърветата, смътно се очертаваше храмът на Пиджали. Но за голямо разочарование на водача пазачите на раджата, осветявани от димящи факли, пазеха вратата и се разхождаха с голи саби. Вероятно и свещениците бдяха вътре.
Парсиецът не продължи. Той разбра, че е невъзможно да влезе в храма, и поведе обратно спътниците си.
Господин Фог и сър Франсис Кромарти също бяха разбрали, че тук не можеха да направят нищо. Те спряха и започнаха да се съвещават тихо.
— Да изчакаме — каза генералът — едва осем часът е и е възможно и тези пазачи да заспят.
— Възможно е наистина — отговори парсиецът.
Филиас Фог и спътниците му се разположиха под едно дърво и зачакаха.
Времето сякаш бе спряло. От време на време водачът ги оставяше и отиваше в гората, за да наблюдава. Пазачите на раджата все още бдяха под светлината на факлите, а през прозорците на пагодата се процеждаше смътна светлина.
Така чакаха до полунощ. Положението не се промени. Все така охраняваха пагодата отвън. Очевидно не можеше да се разчита, че пазачите ще заспят. Те вероятно не се бяха упоили с ханг. Трябваше да се действа по друг начин и да се проникне през отвор, направен в стените на пагодата. Оставаше да разберат дали свещениците бдят така старателно край жертвата, както и пазачите на входа на храма.
След няколко последни думи водачът каза, че е готов да тръгне. Господин Фог, сър Франсис и Паспарту го последваха. Те доста заобиколиха, за да стигнат до задната страна на пагодата.
Към дванадесет и половина приближиха стените, без да срещнат никого. От тази страна нямаше охрана, но и нямаше врати и прозорци.
Нощта беше тъмна. Луната, в последната си четвърт, едва се виждаше на хоризонта, забулен с тежки облаци. Високите дървета още повече подсилваха тъмнината.