Незавършеният роман на една студентка
- Автор: Дилов Любен
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Незавършеният роман на една студентка». Краткое содержание книги:
Попресилено кокетната походка, с която влезе при тях, не успя да ги спечели. Дали не си падат по момчета, обезпокои се Циана, знае ли ги човек тия гърци! И чак й се доплака. Мяхът с водата, който скулпторът подритна, зашава в ръцете й като животно, дърпащо се да бяга. За пиене от мях не бе се готвила, та нали в музеите бе пълно с амфори, чаши и всякакви чудесни съдове, които са се употребявали по това време!
Мъжете избухнаха в смях, който в по-нови времена историците щяха да нарекат „омировски“. На Циана обаче той се стори доста просташки, още повече че никой не посегна да й помогне.
— Ей — плесна я по задника Праксител, след като се насмя до насита. — Ти да не си царска дъщеря? На, пий!
И й подаде грамадната си бронзова чаша, пълна с разредено вино. Циана беше имунизирана против всички болести на древните, но трябваше да преодолява гнусливостта си. Разреденото вино се оказа прохладно и вкусно. А докато надигаше предпазливо тежката чаша, очите й опипаха разстлания пред мъжете папирус.
— Това еорема ли е? — запита тя, след като върна чашата на мраморната пейка.
— Я пък тая пикла — рече старият, пак назовавайки я с неприлична дума. — И от машини ли взехте да разбирате ма?
Циана реши да не му реагира. Приклекна над папируса, посочи с изящното си пръстче.
— Ако поставите тук и тук по един полиспаст, ще могат двама души да я обслужват.
— Какво ако направим? — облещи се старият, а другите двама гледаха заинтересувано пръстчето й.
— Полиспаст. Както макарата, само че поставяте две или три една над друга и прекарвате въжето през тях кръстосано. Веднага теглителната сила се увеличава многократно по формулата…
— Чакай, чакай — рече старецът. — Я го нарисувай това, дето го разправяш? Че и формули знаеш, така ли? Бе ти да не си самата богиня на мъдростта, а?
Той й подаде восъчната плоча и кокаления калем, които лежеха до него.
— Ама сега ли изобретявате еоремата? — учуди се Циана, рисувайки внимателно най-простия полиспаст. Готвейки се за мисията си, тя естествено бе изучила техниката на елините. Тази театрална машина обаче според историческия компютър трябваше да е създадена много по-рано.
Третият, който досега бе си мълчал и я гледаше с откровена похот, каза:
— Трябва да я подобрим.
Праксител разтресе шкембето си.
— Оня ден, точно на една негова пиеса, богът, като слизаше с еоремата да спаси героя му, така се изтърси върху него, че публиката и на Аристофановите комедии не се е смяла толкова…
— Значи, ти пишеш пиеси, а? — рече Циана с отмъстително пренебрежение, защото бе спечелила битката. И добави, когато Праксител назова името му: — Не съм те чувала.
Скулпторът се похвали и с другия си приятел. Старецът се оказа обезсмъртил името си философ и геометър, но Циана потисна радостта си от срещата и рече само едно „Аха“, за да си отмъсти и нему.
Той награби брадата си и я задърпа, сякаш да се разбуди.
— О, богове, какви хетери си имали хората! Чувал бях за такива хем умни, хем красиви… Ама кой ще ти повярва! Приказки! Калос кай агатос! — изхриптя той с презрение девиза, от който идните цивилизации толкова щяха да се възхищават. — И откъде знаеш тая машина, как я нарече?
Циана умишлено не повтори названието на полиспаста. Забранено й бе да се намесва в развитието им, но не откри друг начин да си спечели малко уважение, та да се задържи при тях.
— Как да не е имало умни хетери! Ами Аспазия, а твоята Фрина? — подхвърли тя към Праксител, които също бе оценил гениалната простота и ефикасност на полиспаста и мълчаливо й поднасяше отново своята чаша.
— Каква Фрина?
— Дето ти е била модел. — Тя пое чашата, защото вълнението и жегата правеха жаждата й неугасима.
— Моделите ми са тука — почука той с пръст челото си. — Щом си толкоз учена, трябва да знаеш, че идеите за истинската красота живеят другаде. Аз си ги вземам направо оттам, няма да ги взема от някоя…
— Хей — тропна му Циана с десния си сандал по мраморния плочник на беседката. — Забранявам да се употребяват в мое присъствие обидни думи за жените! А ти, скъпи ми ваятелю, не е нужно пред мен да повтаряш тия измишльотини — царство на идеите и така нататък! Дядо ти Платон няма да ти се разсърди, че ваеш по натура. Как ще създадеш такъв крак, ако не го видиш, а? — викна тя засмяно и вдигна полите на хитона си до над коляното.
Толкова бяло краче и с такава изящна линия на прасеца положително нямаше и в Платоновото царство на идеите, ако там изобщо се разхождаше самостоятелна идея за женски крак. Тримата продължиха да гледат към него и след като пурпурно поръбените поли отново бяха го покрили. Пръв се изтръгна от магията му Праксител.