Мъчение на Никола Нови Софийски (Житие и живот, повест и сказание за светия и славен Христов мъченик Никола Нови, пострадал в славния град Сардикийски, наречен Средец, и за мъчението му чрез предателство)

И понеже христовият изповедник остана, без да се подчини, и предпочете повече смъртта за Христа, и намери, че ще бъде по-сладко да изпие горчилката на смъртната чаша, и разсъди, че тя е по-лека, нежели да се поклони на измамните предания на лъжепророка, съдията чу това, обърка се и се срамуваше да го мъчи несправедливо, ала се боеше, виждайки разсвирепелия народ. Обаче за да угоди на убийците, той отсъди, щото мъченикът за кратко да бъде подложен на мъчение, като се надяваше някак, че ще подчини светеца, щом го изпита с малки изтезания – надяваше се с мрежа вятъра да улови или летящия в облаците орел да хване! Защото имаше власт, но не мъдрост и правосъдие. Тозчас светецът, изпълнен със Светия Дух, започна както подобава да разяснява истината за православието и за светата Троица. А ония, що тайно се стремяха към православието, те с немалка сладост приемаха словото на благодатта. А някои пък от тях, обзети от слепота и неверие, запушваха ушите си, та да не слушат истината. Как прочее можеха да разберат словото, речено от истината, тези, които бяха обладани от толкова измами и душите им – помрачени от пиянството на неразбирането? Как можеха да разберат духовните неща тези, които бяха плътски?

Но докато божието слово беше на устните на светеца, един от намиращите се там убийци удря с голяма тояга светеца по лицето и така му разби челюстта, че от страшния удар изскочи едното око на страдалеца. Не само това, но и хвърлил тоягата, веднага го хваща, поваля го на земята и го тъпчеше безжалостно, като го биеше дълго време с юмрук по главата и по устата. А едновременно го риташе с крака по гърба и по корема, та без малко вътрешностите му да се изсипят. Обзет от крайно неистовство, а още повече – обхванат от бяс, дишайки с яростен пламък, той с една ръка хвана здраво страдалеца за гърлото, а с другата ръка измъкна голям нож и щеше да заколи светеца пред всички, ако не беше възпрян от намиращите се там наоколо и те не бяха го изтръгнали от ръцете на кръвожадния убиец. Той, окаяният, дръзна да стори това пред народа, понеже искаше да се покаже съвършен ревнител за своята вяра и докрай да повали мъченика. Тогава мнозина го похвалиха, а той, порочният, с удоволствие приемаше похвалите им и въздигаше рога на своята горделивост. Мисля, че той беше един от царските слуги, изпратен с други двама, подобни нему по дело и по нрав в град Средец за надзор на онова място и да бъдат стражи на града, както беше обичайно за царските работи и правила. Това и досега се наблюдава. Но някои казаха, че той бил сродник по плът на светеца и че са били съграждани. Но за това – толкова. А нашето слово да върви напред!