Просто шеметен фарс [bg]

Сатаната се разсмя, но в израза му имаше нещо болезнено.

— Е, аз не бих казал точно така! Злото не е точната противоположност на Доброто. Ако си спомняш, изтъквах го в лекциите си по основна адска логика.

— Да, господине. Не смятам да поставям Злото в позиция да защищава твърдението, че не трябва да правиш нищо и ще бъдеш възнаграден за това.

— Надявам се, че не! — обади се Сатаната. — Позицията на Доброто също не е такава. Дали си добър или лош — това е житейски факт.

— Да, господине — съгласи се Аззи. — Признавам си, не го виждах точно по този начин. Искам да кажа, не мога ли да осъществя пиеса, която да изтъква някои от добрите черти на Злото?

— Разбира се, че можеш! Но защо използва този доста отегчителен пример? Защо не покажеш например, че Злото е хитро и е много шик?

— Така ли, господине? О, да, разбира се, че е така! Не знам, господине, просто ми хрумна идеята, че ще е хубаво да се направи. Забавно е, разбирате ли, а нашите противници са едни такива сериозни…

— Да не намекваш, че ние тук, в Ада, не сме сериозни? Мога да те уверя, че случаят не е такъв.

— Не исках да кажа това, господине!

— Аз бих внимавал доста с подобна идея — рече Сатаната. — Не искам направо да ти заповядам да я зарежеш. Защо не я поотложиш за известно време? Ще се опитам да ти намеря някой друг ангажимент.

— Да я отложа ли, господине? Не мога. Вече съм хванал хора да работят по нея — обясни Аззи. — Дал съм обещания. Не бих искал да спирам своите актьори и да не удържа на думата си. Освен, разбира се, ако не ми бъде наредено да го направя.

— О, не, не, не смятам да ти заповядвам да спреш. Че това би ме превърнало в посмешище — да заповядам на един от собствените си демони да не поставя пиеса, възхваляваща дейността на Ада! Не, скъпи ми приятелю, изборът зависи изцяло от теб. Просто помни, че ако нещата не тръгнат по начина, по който ти доста глупаво се надяваш, че ще тръгнат — ами, предупредили сме те. Питахме те дали не би желал поне да я отложиш, докато пообмислиш малко нещата.

Аззи бе така потресен от всичко това, че си тръгна, без да попита за една от най-важните си грижи: дали историята с тези светилници е истина. Но си тръгна оттам, решен да продължи с пиесата си и да посети едно създание, което можеше да му помогне с тези светилници — истински или не.