Убийството на 83-та улица
- Автор: Стаут Рекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илиян Лолов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на 83-та улица». Краткое содержание книги:
Оказва се, че произходът на Ейми е свързан с някои много богати и влиятелни хора. Един от тях има малка тайна и е готов да я запази на всяка цена…
Но кой би могъл да запази тайната си, ако двама детективи като Ниро Улф и Арчи Гудуин пожелаят да я разкрият?
— Те са били в главата ти. Думите „Пол Ревиър“, „сребърно“ и „сметало“. Това, което не можеш да ми кажеш, е как са се съчетали, когато за пръв и единствен път в живота ти тази комбинация би отговорила на определена необходимост. Съгласен съм — няма отговор. Оттеглям въпроса си. — Той отпи глътка кафе. — Сутринта по телефона ли ще се свържеш с мистър Балу или ще се срещнеш с него?
— Ще се срещна с него. Не мога да му покажа снимките по телефона.
— Дали мистър Джарет ще предприеме нещо и ако е така, какво?
— Съмнявам се за първото. За второто, не знам. Разбира се, съзнавате, че ако е било предумишлено убийство, а не просто нещастен случай, възможно е клиентката ни да е следващата в списъка. Ако ме питате дали според мен такъв богат, оттеглил се от бизнеса, уважаван и високопоставен гражданин е способен да открадне кола ида прегази една трудолюбива и почтена жена с добро положение, отговорът ми е да. Такъв закоравял, стар, студен тип? Да.
— Слабо вероятно е кимна Улф, — но все пак… Предупреди, ли я?
— Не. Не е дори слабо вероятно, това е нещо като възможността за живот на Марс, където още не сме стигнали. От казаното и премълчаното той разбра, че разполагаме само с чековете. Така че, ако Елинър е знаела нещо или го е заплашвала с нещо и се е наложило да я премахне, няма никаква причина да подозира, че тя го е казала на Ейми. Мога да й позвъня и да я предупредя да бъде готова за скок, като пресича улицата, но може да остане с погрешно впечатление и да реши, че мисля повече за нея, отколкото за работата.
— Много добре. — Улф повдигна рамене на около милиметър. Вече споменах налудничавата му представа за младите жени и мен. Той отмести преспапието — парче нефрит, с което една не особено млада жена си бе послужила преди години да убие съпруга си — от няколкото листа хартия пред себе си.
— Ако вечерта ти е свободна, ще ти продиктувам три-четири писма.
Отвърнах, че половината вечер почти е минала и взех бележника си.
В четвъртък сутрин направих една обичайна за мен грешка — разчитах прекалено много на късмета си. Това е хубаво, когато имам късмет, но доста често нямам. Вместо да позвъня по телефона на Ейвъри Балу, отидох направо малко след десет и поради това прекарах два часа в приемната на трийсет и четвъртия етаж на един четирийсететажен финансов замък на Уол Стрийт. Мистър Балу беше в заседание. Това можеше да означава какво ли не — например, че си търси хапчета за храносмилане или председателства събрание, където се решава нещо, засягащо бъдещето на хиляди хора, но каквото и да означаваше онази сутрин, то засегна главно настоящето ми. В тази зала с мраморни стени имаше какво да се види. Едни влизаха и излизаха, други седяха с угрижен вид, но аз бях прекалено ядосан на лошия си късмет, за да се забавлявам от всичко това. Чак в дванайсет и пет дойде красив млад финансист, покани ме да го последвам, тръгнахме по един коридор и свихме към стаята на Балу.
Имаше шест прозореца, пет тапицирани с кожа кресла, още две врати, а сигурно и други уместни неща, но като се приближавах към Балу, видях само толкова. В другия край на стаята забелязах грамадно бюро, но той стоеше до прозореца. Ако изпитваше съжаление, че ме е накарал да чакам толкова дълго, с нищо не го показа.
— Каква сутрин! Мога да ви отделя пет минути, Гудуин.
— Възможно е да ни стигнат — казах аз и извадих снимките от джоба си. — Споменахте, че чековете са осребрявани от Елинър Деново. Ето две нейни снимки, направени преди двайсет години. — Подадох му ги. — Познавате ли я?
Той ги разгледа внимателно, използвайки половин минута от наличните пет и после поклати глава.
— Не, не я познавам. Казвате, че това е Елинър Деново?
— Точно така, това е сигурно.
— И тя е осребрявала чековете? Надявате се да я свържа по някакъв начин с Джарет? Преди двайсет години, това е било в 1947, все още го познавах отскоро и никога не сме се виждали извън работата. Всичките ни контакти са били служебни. — Той ми върна снимките. — Разбира се, за вас е важно да установите каква е връзката й с Джарет.
— Абсолютно съществено е.
Той отиде до огромното бюро, седна, натисна един бутон и каза:
— Свържете ме с мистър Макрей от „Сиборд“.
Радвам се, че в старата кафява къща нямаме интерком. Би било досадно да съм в стаята си, да се каня се да вляза под душа и точно като посегна да пусна водата, да чуя гласа на Улф: „Къде е онова писмо от мистър Хюит?“.
Не се наложи Балу да чака дълго. Телефонът звънна и той вдигна слушалката.
— Здравей, Бърт. При мен е един човек, казва се Арчи Гудуин… Точно така, вчера ти споменах, работи при Ниро Улф… Той има един въпрос, на който не мога да отговоря, но ти сигурно ще можеш. Да го изпратя ли при теб? Няма да е дълго… Да, разбира се… Не, облечен е прилично, със сако, вратовръзка — дявол да го вземе, той е по-елегантен от мен… Добре, знаех, че ще ми помогнеш.