Убийството на 83-та улица
- Автор: Стаут Рекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илиян Лолов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на 83-та улица». Краткое содержание книги:
Оказва се, че произходът на Ейми е свързан с някои много богати и влиятелни хора. Един от тях има малка тайна и е готов да я запази на всяка цена…
Но кой би могъл да запази тайната си, ако двама детективи като Ниро Улф и Арчи Гудуин пожелаят да я разкрият?
Край. Завеса.
Макрей не ми даде много сведения за отношенията й с другите. Била му симпатична и й се възхищавал — според него и тя го харесвала, но се бил оженил само преди година, на трийсетгодишна възраст, току-що се бил родил първият му син, така че интимните му интереси били другаде. Спомняше си смътно как веднъж си помислил, че може би между нея и сина на Джарет — Юджийн, който бил на двайсет през 1944, има нещо, но не се сещаше за конкретни случаи. Относно отношенията й със самия Джарет, полагаше толкова очевидни вътрешни усилия да не се засмее, че и аз едва се сдържах. Разбира се, Балу му беше предал всичко и той много искаше да ни помогне с някаква полезна пикантна информация, но страдаше по рождение от прекалена честност или от липса на въображение. Повтори вече известната история, че Джарет и Карлота прекарвали дълго време насаме. Той обаче не си спомняше нищо, което би го накарало да се усъмни, че услугите на Карлота са били изключително секретарски.
Това е информацията, която запечатах в паметта си. Изпратих го по краткия път до офиса му, за да погледна централата на „Сиборд Банк“ отвън, поблагодарих за обяда и прекарах десет минути за най-трудното нещо в Ню Йорк — да намеря празно такси. Накрая успях да изпреваря един куцащ господин. Таксито спря пред старата кафява къща в три без двайсет, а аз вече имах напълно готов текст за пишещата машина:
До май 1942.
Неизвестна, но по нейни думи, предадени от Макрей, е
била главно някъде в Уисконсин.
Май 1942 до ноември 1943.
Секретарка на мисис Джарет. Живяла е при нея.
Ноември 1943 до март 1944.
Лична секретарка на Джарет. Живяла е при него.
Март 1944 до октомври 1944, което включва месеца на зачеването на Ейми.
Живяла е на друго място, вероятно в или около Ню Йорк, тъй като Макрей я е виждал в къщата на Джарет три-четири пъти.
Октомври 1944 до 2 юли 1954, което включва 12 април 1945, рождения ден на Ейми
В неизвестност.
2 юли 1945
Елинър Деново неочаквано се появява при Реймънд Торн.
Глава 7
В шест без пет същия следобед спрях херона точно пред пясъчната алея, водеща към главния вход на имението на Джарет. Беше притъмняло като в полунощ. Облаците се бяха появили още при Хотърн Съркъл. Към Шраб Оук сгъстиха редиците, а в Мил Брук атакуваха на три фронта — с оглушителен шум, ослепителни светкавици и проливен дъжд. Това продължи през целия път, но достигнах целта си въпреки всички препятствия, изключих двигателя, сложих ключовете в джоба си, загасих светлините, пресегнах се към задната седалка за шлифера си — резервния шлифер, който винаги държа там, наметнах го, отворих вратата и хукнах по алеята.
Негостоприемното посрещане напълно оправда очакванията ми. Оскар отвори вратата след третото натискане на звънеца. Всеки друг при тези обстоятелства не само естествено, а задължително би ви казал нещо като: „Страхотна буря!“, „Много ли се измокрихте?“ или „Днес е подходящ ден за лов на патици“. Оскар отстъпи толкова, колкото да вляза, без да се докосна до него.
Очакваха ме. Често, след като докладвам на Улф, възниква дълга дискусия, а понякога и спор във връзка със следващата ни стъпка, който свършва малко преди аз да обявя, че напускам, или преди той да ме уволни, но този път тя беше очевидна. Дискусията продължи около три минути, после дръпнах телефона към себе си, набрах код 914 и номера и чух същия мъжки глас от вчера. Не знаех дали е Оскар, защото Оскар на живо почти не бе проронил дума пред мен.
— Обажда се Арчи Гудуин — казах аз. — Вчера бях при вас. Моля предайте на мистър Джарет, че пак ще дойда. Ще бъда там след около два часа.
— Не мога да направя това, мистър Гудуин. Мистър Джарет даде нареждане да не ви допускаме. На входа има човек и той…