Академия за вампири

— Споменах го няколко пъти.

— О. Ами, хм, сигурно съм го пропуснала.

Разочарованието му се усили и той се извърна.

— Изчакай ме малко.

Изчезна през вратата до олтара, същата врата, по която Лиса се беше качила в таванското помещение. Поколебах се дали да не духна, но си казах, че Господ може да ме накаже за това. След по-малко от минута свещеникът се върна с някаква книга в ръка. Подаде ми я. Заглавието й беше «Светиите на мороите».

— Тук можеш да научиш повече за нея. Следващия път, като те видя, бих искал да чуя какво си научила.

Отдалечих се, начумерена и недоволна. Велико. Ето че получих от свещеника домашно.

До изхода намерих Лиса, увлечена в разговор с Ейрън. Докато му говореше, тя се усмихваше. Чувствата й, които се предадоха и на мен, показваха, че е щастлива, макар и не заслепена от страст.

— Шегуваш се! — възкликна тя.

— Не — поклати той глава.

Като ме видя да минавам покрай нея, тя се извърна към мен.

— Роуз, никога няма да повярваш на това. Чула ли си за Аби Бадика и Зандър? Техният пазител поискал да се оттегли. За да се ожени за друга жена пазител.

Е, това се казваше клюка. Всъщност си беше истински скандал.

— Сериозно? Избягали ли са заедно?

— Да. Щели да си наемат къща — кимна тя. — Предполагам, че смятат да си намерят работа сред хората.

Погледнах към Ейрън, който се притесни, щом ме видя.

— И как реагират Аби и Зандър на този слух?

— Ами добре. Смутени са. Хм… Мислят, че е глупаво. — После се сети пред кого говори. — Ох, не исках да кажа, че…

— Няма значение — усмихнах се сковано. — Наистина е глупаво.

Брей. Останах смаяна. Бунтовническата същност на моя характер ме тласкаше да обичам всекиго, който се опитваше да се съпротивлява на системата. Само че в този случай те се бореха срещу моята система, същата, в която през целия си живот бях обучавана да вярвам.

Дампирите и мороите имаха странно уреден съвместен живот. Дампирите по начало се раждаха само от смесени двойки — морои и хора. За нещастие дампирите не можеха да се възпроизвеждат помежду си, нито пък чрез смесени двойки с хора. Това бе някаква странна генетична загадка. Веднъж ми казаха, че било така и при мулетата, от което никак не ми стана приятно. Дампирите и чистокръвните морои можеха заедно да имат деца, обаче благодарение пак на някаква друга генетична особеност техните деца се оказваха стандартни дампири — с наполовина човешки гени и наполовина вампирски гени.

И тъй като мороите бяха единствената раса, с която ние, дампирите, можехме да се размножаваме, за нас бе жизненоважно мороите да оцелеят. Защото без тях ще сме загубени. Обречени на изчезване. А след като стригоите толкова жадно изтребваха мороите, тяхното опазване и защитаване се бе превърнало в наша първостепенна грижа.

Ето така бе възникнала системата на пазителите. Ние, дампирите, не можехме да правим магии, но пък бяхме превъзходни воини — за разлика от мороите. И така чудесно се допълвахме взаимно. Ние наследявахме изострените си сетива и рефлекси от вампирските гени, докато силата и издръжливостта си придобивахме благодарение на човешките гени. Освен това ние, за разлика от мороите, не бяхме ограничавани в действията си от нуждата да смучем кръв. Нито излагането на ярката слънчева светлина беше проблем за нас. Разбира се, не бяхме толкова силни, колкото стригоите, но пък тренирахме упорито, системно и методично, за да се справим с тежката задача да браним мороите. Повечето дампири бяха съгласни, че си струва да пожертват живота си дори само за да е сигурно, че расата на мороите в крайна сметка ще оцелее и пребъде, така че другите дампири след тях да могат да имат потомство от мороите.