Академия за вампири
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Ибис»
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от «Св. Владимир». И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
Настаних се на стола до бюрото и включих компютъра. За щастие някой от техниците ми бе оставил лист с новия ми имейл адрес и новата парола. Бях щастлива, че никой не се бе досетил, че така ще мога да се свързвам с Лиса. Ала сега бях прекалено уморена, за да й пиша. Тъкмо се бях приготвила да изключа компютъра, когато забелязах, че вече съм получила някакво съобщение. От Джанин Хатауей. Беше кратко:
Радвам се, че се завърна. Но това, което направи, не може да бъде извинено.
— И аз те обичам, мамо — промърморих и изключих компютъра.
Строполих се в леглото и заспах още преди главата ми да докосне възглавницата. И точно както бе предрекъл Дмитрий, като се събудих на следващата сутрин, се чувствах десет пъти по-зле. Останах да полежа в леглото, докато обмислях възможностите за ново бягство. После си спомних колко много пъти падах при вчерашните тренировки и си казах, че единственият начин да не позволя това отново да се случи е, като тази сутрин се постарая да издържа на натоварването.
Болките в костите и мускулите бяха ужасни, но все пак оцелях при упражненията с Дмитрий преди часовете, така че следващите занятия минаха без да припадна от изтощение.
По време на обяда дръпнах Лиса настрани от масата на Натали, за да й изнеса поучителна лекция, достойна за Кирова, относно Кристиан — най-вече я скастрих за това, че бе издала пред Кристиан съкровената тайна за нашето кръвно общуване. Ако това се разчуе, репутацията ни в тукашното общество щеше да бъде съсипана, а аз му нямах доверие и се опасявах, че ще ни издаде.
Лиса обаче имаше други грижи.
— Отново си била в главата ми? — възкликна тя. — При това за толкова дълго?
— Не го направих нарочно — заоправдавах се аз. — Просто се случи от само себе си. Пък и не това е най-важното. Ти колко дълго остана при него?
— Не много. И ми беше доста… забавно.
— Но това не бива да се повтаря. Ако някой разбере, че стоиш там при него, ще те разпънат на кръст. — Измерих я с разтревожен поглед. — Нали не си се увлякла по него?
— Не. Разбира се, че не — засмя се тя.
— Добре. Защото ако толкова ти е нужно гадже, можеш да си върнеш Ейрън. — Той беше скучен, но безопасен. Също като Натали. Как могат всичките тези безобидни хора да са толкова скучни? Може би това е дефиницията на безопасността.
Лиса се засмя още по-звучно.
— Ама тогава Мия ще ми издере очите.
— Можем да се справим с нея. Освен това той заслужава някоя, която не пазарува в детски магазини.
— Роуз, трябва да спреш да говориш такива неща.
— Просто изричам това, което ти не смееш да кажеш.
— Тя е само с една година по-малка от нас — припомни ми Лиса и пак се разсмя. — Не мога да повярвам, че си мислиш, че аз ще съм тази, която ще въвлече и двете ни в беда.
Докато вървяхме към класната стая, я стрелнах косо с поглед.
— Все пак Ейрън е доста готин, нали? — попитах с усмивка.
Тя също се усмихна, ала избягна погледа ми.
— Да. Доста е готин.
— Ооо! Виждаш ли? Значи трябва да се заемеш с него.
— Едва ли. Засега нямам нищо против да сме само приятели.
— Приятели, които са свикнали да си завират един друг езиците в гърлата.
Тя завъртя очи.
— Чудесно. — Продължавах да я дразня. — Нека Ейрън си остане при своята приятелка от забавачницата. Също както ти трябва да стоиш по-далеч от Кристиан. Той е опасен.
— Преувеличаваш. Той няма да се превърне в стригой.
— Но ти влияе лошо.
— Нима смяташ, че има опасност да стана стригой? — засмя се тя.
Не изчака отговора ми. Вместо това се втурна напред, за да отвори вратата на класната стая. Застанала на прага, се замислих притеснено над думите й, сетне я последвах. Малко след това видях в действие привилегиите на потомците на фамилиите с кралски произход. Няколко момчета се смееха и закачаха с едно длъгнесто момче от мороите, докато група момичета седяха отстрани и с кискане наблюдаваха сцената. Не го познавах добре, но поне бях наясно, че е от бедняшки произход и със сигурност нямаше кралска кръв. Две от момчетата, които го измъчваха, прилагаха магия с основен елемент въздух и с нейна помощ разпръскваха тетрадките на жертвата, оставени върху чина, след което ги раздухваха из цялата класна стая, докато нещастникът напразно се мъчеше да ги улови.