Академия за вампири

— След като се дипломирах, бях пазител на лорд от рода Зеклос. Наскоро го убиха. — Усмивката му помръкна и лицето му потъмня. — Изпратиха ме тук, защото се нуждаеха от допълнителни пазители в Академията. Когато принцесата се завърна, ме причислиха към нея, понеже и без това бях налице. Не зная дали ще продължа да я пазя, когато напусне лагера.

Замислих се над това, което ми беше сподели. Някой стригой е убил този, когото той е трябвало да охранява.

— А този лорд умря по време на твоята смяна, така ли?

— Не. Беше с друг пазител. Аз отсъствах.

Замълча. Очевидно мислите му витаеха някъде другаде. Мороите очакваха много от нас, но поне признаваха, че ние, пазителите — повече или по-малко — сме само хора. И макар да сме техни предани до смърт телохранители, и ние като останалите от всички други професии се нуждаем от заплащане и време за почивка. Някои от по-коравите пазители — като майка ми например — се отказваха от ваканциите, като се кълняха, че никога няма да изоставят своите морои. Сега, докато се взирах в Дмитрий, не можех да се отърся от усещането, че и той е от тази рядко срещана порода. Ако е бил в законна отпуска, едва ли би трябвало да се упреква за това, което е сполетяло неговия повереник. И все пак се упрекваше. Аз също бих се обвинявала, ако нещо се случеше с Лиса.

— Хей — рекох му, внезапно обзета от желание да го поободря, — ти ли измисли плана как да ни върнеш тук? Защото беше много добър. Груба сила и всичко останало.

Той изви нагоре вежди, обзет от любопитство. Супер яко. И аз винаги съм искала да мога да правя това.

— Да не ми правиш комплимент за плана?

— Е, все пак беше много по-добър от последния, с който се опитаха да ни заловят.

— Последният ли?

— Да. В Чикаго. С глутницата от пси-хрътки.

— Това бе първият път, когато ви намерихме. В Портланд.

Престанах с упражненията за отпускане на мускулатурата и кръстосах крака.

— Хм, не мисля, че съм си въобразила онези пси-хрътки. Кой друг би могъл да ги изпрати? Те реагират само на мороите. Може би никой не ти е казал за предишните опити да ни открият.

— Може би — рече той, но по недоверчивото изражение на лицето му си личеше, че не му се вярва.

След тренировката се прибрах в спалното помещение на начинаещите. Учениците морои живееха от другата страна на площада, онази, която бе по-близо до столовата. Помещенията бяха съобразени с изискването спалните на начинаещите да бъдат по-близо до гимнастическия салон и тренировъчните площадки. Но освен това ние живеехме поотделно с оглед на различията в начина на живот на мороите и дампирите. Техните спални помещения имаха много малко прозорци, при това всичките затъмнени, така че пропускаха съвсем слабо слънчевата светлина. Освен това имаха и специална секция за хранителите, които винаги им бяха под ръка. Спалните на начинаещите бяха построени с много повече прозорци и в тях винаги беше по-светло.

Разполагах със собствена стая, понеже начинаещите бяха малко на брой, особено момичетата. Стаята, която ми дадоха, беше малка и семпло обзаведена, само с едно двойно легло и бюро с компютър. Малкото мои вещи бяха пренесени от Портланд и още бяха в кашони, струпани в стаята. Поразтършувах се из тях, за да намеря една тениска за спане. Попаднах и на две фотографии: на едната бяхме снимани с Лиса на едно футболно игрище в Портланд, а на другата бях само аз по време на ваканцията със семейството й една година преди трагичната злополука с родителите и брат й.