Пратеникът от езерото Гарда
- Автор: Кристъл Силвия
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пратеникът от езерото Гарда». Краткое содержание книги:
— Какво прави този негодник в дома ни? Защо вкарваш сам неприятеля в крепостта? Защото този дом е крепост, нали така? Внушавал си ми това усещане с години. Или забрави?
Гаврил завъртя крана на смесителя. Водата рукна и заля купчината мръсни чинии.
— Нищо не съм забравил. Просто Роко не ти е неприятел…
Дарко размаха нервно ръце:
— Не проумяваш ли какво ти казвам? Видях го с очите си да отмъква ключа от джипа. Ако не го бях спрял, отдавна щеше да е офейкал. Тогава вината щеше да падне върху теб. Само това ни липсва! Да те обвинят, че действаш в комбина с тази отрепка.
Гаврил изтръска ръце и постави длан върху рамото на момчето.
— Всичко е наред, повярвай ми! Тези дни гледай да си починеш, защото без теб няма да се справя. И… не шанкай много из селото, докато не се възстановиш напълно. — Гаврил се усмихна. — Заповед на докторката — размаха показалец той и потупа момчето по гърба.
Дарко облиза устни. Мразеше баща му да го гледа в очите и да го лъже. Прекрасно знаеше какво се крие зад предупреждението. Гаврил просто не искаше слуховете да стигнат до ушите на близките му. Но Дарко вече беше дочул какво се говори из чаршията. Селяните винаги бяха гледали баща му накриво. Сега се разкриваше прекрасна възможност да излеят върху него цялата завист, злоба и злъч, наслоявана с години в душите им.
Дарко изрита стола. Досега самият той винаги беше вярвал безрезервно в стария. Отношението на Гаврил към чужденеца обаче му навяваше рояк съмнения.
Той пожела лека нощ и се отправи към стълбата. Мина покрай затворената плъзгаща се врата, зад която се спотайваше италианецът.
Това момченце криеше някаква мръсна тайна. Устните на Дарко се извиха в горчива усмивка. Нямаше защо да отлага часа на истината. Още тази нощ щеше да узнае каква е тя. Щеше да я изрови и да я залепи безцеремонно в лицето на баща си.
Дарко заизкачва бавно стъпалата. След пристигането на негодника, старият напълно беше изгубил представа за нещата. Беше време да го върне обратно на земята. И да го застави да се движи не слепешком, а с отворени на четири очи.
33
Селото жужеше като разбунен кошер. Бяха изминали само няколко дни от нелепата смърт на кмета, а мълвата за коварната роля на Гаврил Герев в трагичната случка набъбваше като надуваем балон, който всеки момент ще се пръсне. Слухът обхождаше улиците, магазините, кръчмите. Подробностите се настаняваха във всеки дом и селяните вечеряха в компанията на последните новини.
Истината е, че следователите не бяха стигнали до категорично становище относно участието на чужденеца в трагедията. Местните власти също бяха объркани. По пътищата на хълма не бяха открити следи от гумите на автомобила, който Роко беше наел в столицата. Сред личните вещи на задържания не бяха намерени имена, адреси или телефони на хора от селото. Освен това, никой не се беше осмелил да заяви, че е видял момчето да катери склона в онзи злополучен следобед. Това обаче не спираше пороя от мрачни предвиждания, застрашителни опасения и тревожни догадки.
Гаврил не промени режима на делника си и не изневери на навиците си. Въпреки напрежението, което витаеше във въздуха, Герев всячески демонстрираше незаинтересованост към заплитащите се около името му интриги. Роко всеки ден пътуваше до града и вечер се връщаше обратно във фермата. Пребиваването му в дома на Герев беше станало достояние на голям кръг от недоброжелатели.
Дарко бавно се възстановяваше, но се беше затворил в себе си и почти не излизаше от къщи. Избягваше да говори с баща си и единствената му връзка със света бяха посещенията на чаровната докторка.
Вестта, че Гаврил Герев иска да построи отново деветте изгорели колиби, изгърмя в селото като бомба и бе посрещната от мнозина като недвусмислена проява на закъсняло разкаяние. Новината раздвижи духовете и измести интереса към хода на разследването. Не бяха един или двама онези, които си блъскаха главите над вероятните подбуди на инициатора. Повечето се питаха, и то съвсем основателно, защо Герев напира да възстанови и изпепелената до основи постройка на покойника. За никого не беше тайна, че в продължение на години Гаврил и доскорошният първи човек в селото трудно намираха общ език. Селските хроникьори се ровеха неуморно в архивите от миналото и вадеха оттам мухлясали доказателства за първите сигнали за конфликта.
По-възрастните още помнеха, че когато Гаврил стъпи за първи път върху тази земя, беше посрещнат изключително недружелюбно. Съдбата му не беше по-различна от тази на всеки пришълец. Покойният кмет оглави реакцията и направи всичко възможно да разколебае желанието на новодошлия да отгледа детето си по тези места. Гаврил обаче демонстрира здрави нерви и непоколебим дух. В началото всички се отнасяха към него като към чернокож в южните щати. Жените отказваха да му продават яйцата си, мъжете не искаха и да чуят молбите му за доставка на камъни, тухли и вар.