Пратеникът от езерото Гарда
- Автор: Кристъл Силвия
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пратеникът от езерото Гарда». Краткое содержание книги:
— Който и да го е направил, мога да се обзаложа, че негодникът си го е изпросил…
Гаврил се намръщи.
— За какво говориш? — Той се приведе към лицето й. Гълъбина изви устни в пресилена усмивка.
— Говоря за твоето протеже. Дочух, че снощи е отървал килията. Сега разбирам къде е прекарал нощта. И кой е тайнственият благодетел.
Гаврил се отдръпна назад.
— Момчето идва от друга действителност. Нелепо е със стъпването на тази земя да го изправим до стената и да започнем да се целим в него…
— Това, че идва от друга действителност, не му дава правото да вихри тук престъпните си страсти.
Гаврил долови неприкрита неприязън в гласа й.
— Ако селяните разберат, че Делийски пуска задържания да се разхожда на воля, ще линчуват и началника, и тебе.
— Човешкият съд често е несправедлив… — Изражението върху лицето на Гаврил стана строго. В гласа му прозвуча ледена нотка. — Освен това, Роко не е закоравял престъпник, какъвто се опитват да го изкарат всички.
— Разбира се. Роко Рочели е начинаещ престъпник, който тепърва ще попълва страниците на богатото си криминално досие.
Гаврил се извърна рязко.
— Не разбирам кога успя да го намразиш.
— Не е кой знае колко трудно. Чужденчето всячески те предразполага да изпиташ нетърпимост към него.
Гаврил зяпна от изненада. Не очакваше толкова сурово отношение от жена, избрала да лекува човешките души. Гълъбина го наблюдаваше изпитателно. Беше убедена, че любезният домакин вече съжалява, задето я повика в къщата си.
— Надявам се скоро да разбереш колко грешна е преценката ти. — Герев не успя да скрие раздразнението си. — Истината е, че исках да поговорим за Дарко. Поведението му ме изпълва с невъобразима тревога.
Гълъбина потропа с върховете на ноктите върху масата.
— Какво толкова е извършил твоят Дарко? — Почувства, че го предизвиква с язвителността си. Но Гаврил наистина беше изгубил представа за истинската същност на нещата. Движеше се като слепец. Някой спешно трябваше да му отвори очите. Самата тя нямаше нищо против да изпълни тази незавидна роля.
Герев се вторачи в насмешливото изражение върху лицето на психоложката.
— Дарко… — Той махна с ръка и се нахвърли върху печката, разбърквайки с настървение зеленчуците в тигана. — Може би си права. След ден-два Дарко ще се съвземе — изрече забързано той. — Надявам се преживяното да не остави трайни белези в душата му.
Гълъбина се изправи.
— Остави Дарко да възвърне сам равновесието, което е изгубил. Няма да е трудно за момче като него. Съветвам те да се погрижиш за собственото си спокойствие. Не можеш цял живот да бъдеш заложник на страст, която те разяжда, руши и изпепелява…
Гаврил извърна бавно глава.
— Не разбирам за какво говориш…
— Убедена съм, че разбираш. Но след като настояваш, ще ти го обясня. Не си слагай главата в торбата заради нищожество като Роко! Това няма да ти върне изгубения рай. Само ще удължи агонията, в която се мяташ от години…
Гълъбина грабна чантата и се отправи към изхода.
— Не е необходимо да ме изпращаш — подхвърли тя, напускайки трапезарията. Беше убедена, че Гаврил няма да помръдне от мястото си. Намекът беше прекалено груб и директен. Освен това го завари неподготвен.
Гаврил чу щракването на вратата. Издърпа тигана от котлона и захвърли кърпата върху масата.
Роко Рочели не беше пътят към изгубения рай. Нито част от агонията, в който се мяташе. Роко Рочели беше вълната, която щеше да го захвърли направо пред вратите на чистилището.
Втора част
31
Герасим Делийски запали малката настолна лампа и се вторачи в часовника върху нощното шкафче. Бяха минали повече от четири часа, откакто Гаврил напусна къщата, а той още се въртеше в широкото легло и не можеше да се примири с отстъпчивостта си.
Герасим измъкна цигара от кутията и зарови за запалка в най-горното чекмедже. Гаврил издевателстваше над търпението му. Най-страшното обаче беше, че Герев не си даваше сметка, че поставя на карта не само доброто си име, но и службата на приятеля си. И без това селяните вече говореха. Слухът за нощните разходки на чужденеца всеки миг щеше да плъзне по улиците и да се превърне в искрата, която ще хвърли във въздуха дългогодишната кариера на господин началника.