Пратеникът от езерото Гарда
- Автор: Кристъл Силвия
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пратеникът от езерото Гарда». Краткое содержание книги:
В края на масата Гаврил се опитваше да не се поддава на мрачното настроение. Поднасяше бавно вилицата към устата си, но залъците засядаха в гърлото му.
— Така ли ще стоим цяла вечер? — Герев изгледа двете момчета под вежди, но никой от младежите не направи усилие да прогони просмукалото се във въздуха напрежение.
Роко въздъхна и остави вилицата. Гаврил го изгледа строго, след това се обърна към Дарко.
— Ти защо не ядеш? Не чу ли какво каза докторката? Необходима ти е силна храна и здрав сън.
„Необходима ми е само една здрава цепеница“ — Дарко премлясна, но не издаде намерението си.
— Какво каза адвокатът? Утре в колко ще е тук? — Гаврил отмести поглед към Роко, който бе увесил нос над чинията и не помръдваше.
Момчето повдигна нехайно рамене. Докато не пристигнат адвокатите на баща му, не можеше да разчита на благоприятна развръзка.
— Яденето не ти ли харесва? — Домакинът доля вино в чашата на чужденеца, след това напълни и своята.
— Добро е…
— Защо тогава му се назлъндисваш?
— Не съм гладен.
— Остави го! Не сме длъжни да гощаваме всеки нехранимайко, който краде в къщата ни… — Очите на Дарко станаха кръгли и гневни. Дланите му се свиха в юмруци.
— Трябва да те разочаровам, но не съм откраднал нищо. Набий си го в главата и престани да ръсиш идиотщини!
— Тия ги разправяй на друг! Изненадах те в мига, в който се опитваше да отмъкнеш ключа от субаруто. Благодари се единствено, че на сутринта лейтенанта те отърва от наказанието, което ти бях подготвил… — Дарко изгледа гневно баща си.
— Престанете и двамата! — Гласът на Герев разтърси тишината. — Приключвайте с вечерята и отивайте в леглата, защото утре ще ставаме рано. — Гаврил се опита да сложи край на разправията, но Дарко отмина хладнокръвно предупреждението.
— Мога да се обзаложа, че не си разказал на господин началника как гостът ти се опита да духне под носа му — озъби се момчето. Гаврил присви очи.
— Знаех си, че не си го направил. — Дарко удари юмрук върху масата и приборите около него се разхвърчаха.
— Господин началникът също няма навика да ми разказва какво става в къщата му… — Гаврил набоде парче патладжан и го поднесе към устата си. Дарко вирна острата си брадичка.
— Завиждам ти, че имаш настроение за шегички.
— Винаги имам настроение, стига да не се намери някой да ми го помрачи… — Гаврил се изправи, но нито едно от момчетата не помръдна от мястото си.
— Не мога да проумея, кой пусна мухата, че съм имал зъб на онзи човечец…
Гаврил и Дарко извърнаха едновременно глави към надвесилия се над чинията Роко.
— Не е никаква муха. Видели са те, приятел. От собствената ти уста са чули, че го издирваш под дърво и камък… — Тази вечер Дарко се беше вживял в ролята на обвинителя и за нищо на света не се отказваше от нея.
— Това е нелепо. Никога през живота си не съм го срещал. Не сме разговаряли. Не знам нищо за него.
— Не е необходимо. Селяните са прави. Ти си жалък наемник, който за жълти стотинки е готов да извърши престъпление. — Дарко почувства, че се задавя от гняв. — Единственото, което не разбирам, е, защо баща ми те мъкне постоянно в къщата ни.
Роко погледна съчувствено Гаврил. След това попита примирено:
— Какво стана с оная добра жена, психоложката? Нали преди малко беше тук? Трябваше да й обясниш, че дъските в главата на синчето ти са се поразхлопали. Да се заеме да ги позачука…
Гаврил въздъхна.
— Искате ли да оставим настрана тия ненужни препирни и да се опитаме да погледнем трезво на нещата?
Роко вдигна глава.
— Единственото, което искам, е да разбера кога пристигат адвокатите на баща ми.
Дарко бутна стола назад и се изправи рязко.
— Това искаме всички. Да се разкараш оттук. Чудя се каква работа имаш в селото ни. В къщата ни. В страната изобщо.
Роко размени бърз поглед с Гаврил, избърса устни в ленената салфетка и също се изправи.
— Погрижи се за синчето си, преди да е станало късно. — Той обърна гръб и се отправи към стаята. Гаврил проследи прегърбената фигура на младежа. След това се зае да прибира чиниите.
— Не е необходимо да си го изкарваш на него… — изрече той, без да се обръща. Дарко приближи. Приведе се напред и челото му почти докосна лицето на баща му.