Пратеникът от езерото Гарда
- Автор: Кристъл Силвия
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пратеникът от езерото Гарда». Краткое содержание книги:
Младежът примига и почувства, че се разсънва по-бързо от всеки друг път в живота си. Не можеше да проумее защо издевателстват и над съня му. Какво им пречи да го оставят на мира. В края на краищата, беше задържан. В килията имаха право да го будят, когато си поискат. Но тук не беше задължително да го подлагат на суровия режим на затворник.
Той разтърка очи и се изправи на лакти. В стаята беше тъмно и тихо. Само стрелките на часовника отмерваха равномерно секундите.
— Какво става? — Роко облиза устни и придърпа завивката към тялото си.
— Ставай! Вече сме закъснели.
— За къде сме закъснели?
— Ще видиш.
Роко изпуфтя. Не искаше да гледа, да чува, да вижда. Беше му дошло до гуша от срещи с адвокати, психолози и криминалисти. Той нахлузи панталона и започна да закопчава бавно копчетата на ризата.
— Облечи това! — Гаврил захвърли върху леглото комплект работни дрехи. Роко повдигна с два пръста рубашката и я огледа с недоумение.
— Какво е това? Затворническа униформа ли? — В гласа му нямаше капчица ирония.
Гаврил се засмя.
— Ще ти е по-удобно с тях. Сложи под горнището и фланела. Навън е студено.
Роко седна върху разхвърленото легло. Съмняваше се, че трябва да се подчини. Не му казваха къде го водят в тая тъмна доба. Освен това, през живота си не бе обличал дреха, върху която не е изписано името на известна дизайнерска марка.
— Не се чуди, а действай! Закуската те чака. След две минути да си на масата!
Младежът облегна лакти върху колената си и не помръдна. Какво си въобразяваше този приятел? Че непрекъснато ще му казва какво да прави?
Роко се отпусна назад, сплете длани под главата и изпъна крака в края на леглото. Можеха да го накарат да се изнесе оттук само със заповед на прокурора. Той набута възглавницата под тила и затвори очи.
Беше време да си вземе остатъка от съня, от който любезният домакин така вандалски го лиши.
37
Гълъбина Гъдева се въртеше като грешен дявол в твърдото легло и никакви билкови чайове, глогове и менти не бяха в състояние да успокоят терзанията й. Тя изсипа две хапчета валериан в шепата си и ги глътна с две глътки подсладена вода.
Единствено във властта на Гаврил беше да докара нервите й до това окаяно състояние. Психоложката се изправи, дръпна пердето и отвори крилото на прозореца.
Навън бе непрогледна нощ. По небето блещукаха звезди, но луната се беше притулила зад висящ в небето нащърбен облак.
Гълъбина пое с пълни гърди глътка влажен планински въздух. Някъде в далечината излая куче. Откъм гората се разнесе зловещото грачене на нощна птица.
Тя притвори прозореца и започна да разтрива слепоочията си. Шепотът, който неволно дочу в храма, още пареше ушите й. Гълъбина тръсна глава. Бяха й необходими само няколко парчета от мозайката, за да сглоби картината на престъплението.
Психоложката напълни джезвето с успокояващ нервите чай и го остави върху котлона. Посегна към термостата на печката, но не го завъртя.
Достатъчно се бе наливала с листа, корени и грудки. Време беше да спре, преди стомахът й да започне да се оплаква.
Тя загърна нощницата около едрото си тяло и за пореден път тази вечер се запита дали Делийски знае. Приятелството с Гаврил караше началника да си затваря очите пред своеволията, които вършеше Герев. И все пак Герасим не беше толкова глупав, че да ритне стола, на който се беше настанил удобно преди много години. И от който никой не можеше да го бутне.
Гълъбина приседна на ръба на леглото и посегна към телефона. Последният път господин полицаят се държа нелюбезно. Като че ли се страхуваше да не научи нещо, за което после да съжалява, че е узнал. Стори й се объркан, нервен и припрян.
Гълъбина остави слушалката на мястото й. Не беше изключено Делийски да е надушил как стоят нещата. И да играе успешно ролята на тънещ в неведение. Тя прехапа устни. Щеше да е ужасно нелепо да го събуди посред нощ, за да му съобщи подробност, която началникът вече знае.
Психоложката грабна слушалката и набра трескаво номера. Съществуваше само един начин да разбере. Като го попита направо. Без намеци и заобиколки.
Чу звъна и преглътна. Никога не си бе преставала, че ще застане срещу Гаврил. Но Герев сам я принуди да вземе това решение.
В ухото й прозвуча сънлив глас. Гълъбина Гъдева стисна устни.
Ако Герев беше извършил онова, в което го подозираше, се налагаше да бъде наказан. А заедно с наказанието трябваше да плати и за терзанията, които й бе причинил през всичките тези години.