Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
— А, ето я ръката зад каузата на Джиро.
И кимна към магьосника, с когото говореше Мотеча, атлетичен на вид мъж, наскоро навлязъл в зрялата си възраст, незабележителен с нищо, освен с червеникавата коса, която се показваше изпод ръбовете на черната му качулка; Имаше гъсти вежди, почти намръщено изражение и поведение на човек, когото не го свърта на място от нерви.
— Тапек — уточни Шимоне. — Който опожари една сграда, докато практикуваше за манастира си. Доби дарбата си много рано, но му трябваше доста време да се научи да я сдържа.
Кроткото лице на Хочопепа се набръчка угрижено.
— Не е приятел на Джиро. Какъв е тогава залогът му в това?
Шимоне съвсем леко вдигна рамене — най-близкото за нещо до типичния цурански жест.
— Хората от неговата порода са склонни да гравитират към бедата, както плуващи пръчки се стичат към въртопа.
На пода за ораторите дебатът продължаваше, Фумита предпазливо запази неутрален тон, за да не би някой да изтъкне личната му връзка с Хокану и дома на Мара, и поднесе заключението си:
— Вярвам, че ако клановете Йонани и Хадама се унищожат взаимно, ще бъдем изправени както пред вътрешни, така и пред външни опасности. — Вдигна високо пръст. — Може ли някой да се съмнява, че който и да оцелее, ще е толкова отслабнал, че други веднага ще се нахвърлят върху него? — Вдигна втори пръст и добави: — И може ли някой да отрече, че врагове извън границите ни ще се възползват от вътрешното ни разногласие, за да ударят?
— Мой ред е да нажежа обстановката още повече — промърмори Хочопепа и стана.
Щом го видя, Фумита седна толкова рязко, че никой друг не можа да се изправи навреме, за да предотврати поканата на Ходику дебелият магьосник да заеме мястото на оратора.
Хочопепа се покашля, за да прочисти гърлото си.
— Ученият ми брат направи силна пледоария — започна той, подгрявайки за виртуозна реч с объркваща помпозност. — Но не бива да се заслепяваме с реторика.
При тази полулъжа устните на Шимоне се кривнаха. Дебелият му приятел тежко закрачи пред първите редове, за да привлече вниманието на всички.
— Бих искал да изтъкна, че такива сблъсъци поне досега не са предвещавали края на цивилизацията, каквато я познаваме! — Кимна за тежест. — И нямаме данни, които да сочат, че тези на границите ни са готови да ударят. Турилците са твърде ангажирани с търговия по източната ни граница, за да искат да се борят с нас, докато не им даваме повод. Може да са труден съсед, но печалбата като че ли е по-привлекателна за тях от кръвопролитието. Такъв поне изглежда случаят, откакто Военният съюз се отказа от опита да ги завладеем. — Неодобрително мърморене се разнесе из сенчестата зала, защото опитът да се анексират планинските земи на Турил бе завършил с позор за империята и се смяташе за проява на лошо възпитание да се припомня поражението. Хочопепа обаче нямаше скрупули да изтъкне този момент, за да изкара опозицията си от равновесие. — Просто извиси звучния си глас достатъчно, за да бъде чут над шума. — Пустинните хора на Цубар се заклеха в обвързващ мир с Ксакатекас и Акома от името на империята и не сме имали възобновяване на конфликт в Достари.
Събранието беше напълно в течение, че това отчасти се дължеше на лейди Мара. Щом вълнението замря до почтително мълчание, на кръглото лице На Хочопепа се изписа широка усмивка.
— Във всяко отношение империята е мирна до степен на скука. — В драматична промяна усмивката му отстъпи място на мръщене и той размаха пръст на Събранието. — Трябва ли да напомням на братята ми, че Слугата на империята се смята за член на Имперския дом по осиновяване? Стар обичай, знам, но традиция. — Махна с ръка и посочи Мотеча, който се беше опитал да дискредитира Мара. — Окажем ли се толкова безразсъдни, че да направим нещо в полза на Анасати, императорът би могъл уместно да сметне това за удар срещу фамилията му. И по-важното, двамата с Елгахар бяхме свидетели на екзекуцията на последния Военачалник. На обесването му… — Замълча за ефект и се почука с пръст по слепоочието. — Да видя дали ще мога да си спомня точните думи на Небесната светлина по онзи повод с онзи магьосник, заговорничил с политиката на Съвета. А, да, той каза: Ако друг Черен халат бъде разкрит, че е замесен в заговор против моя дом, статутът на Великите извън закона ще бъде отменен. Дори да бъда принуден да хвърля всички армии на империята срещу вашата магическа мощ до пълно унищожение на империята, няма да позволя никога повече някой да се опълчи на върховенството на императора. Ясно ли е това?