Сънят на сукубата

— Да. Аз също. Ако ни съдеха по мислите ни, щях да съм се запътил право към Ада.

— Не е вярно. Хю твърди, че душата ти е като супернова. Отиваш право към райските двери.

Жарка любов и желание ни обгърнаха и изместиха студеното напрежение. Докато се гушкахме и си говорехме на неангажиращи теми, не можех да спра да си мисля мрачно колко често се повтаряше този сценарий. Кавга. Цупене. Извинение. Гушкане. Каквито и представи да съм имала за стабилните връзки през цяло едно хилядолетие, това определено не се вписваше никъде.

След известно време преминахме от гушкане към по-подходящи за възрастни занимания. Или поне аз. Понякога и Сет задоволяваше страстта си, но винаги се чувстваше неловко. Самата аз обожавах да го гледам как свършва. Винаги изпитваше такова блаженство, че да го видя да губи самоконтрол по време на оргазъм, ми действаше по-силно от моята собствена кулминация.

Той очевидно изпитваше същото към мен и тази вечер му стигаше да гледа как се докосвам. Тъй като не успях да свърша с Джуд, бях повече от доволна да поема нещата в свои ръце. Когато приключих, отпусната и доволна, той легна на дивана до мен и преплете пръсти с моите.

— Това никога няма да ми омръзне — въздъхна той.

— Трябва и ти да свършиш.

— Така ми е добре.

— Сигурен ли си?

Той се усмихна.

— Самоконтрол, Тетида. Самоконтрол. Освен това имам добро въображение. Понякога ми е достатъчно да си представям, че аз правя тези неща с теб.

Потръпнах. Изведнъж си представих Сет, усетих тялото му в мен, докато свършвам, как мускулите ми се свиват около него, как викам името му и забивам нокти в гърба му.

— Исусе — казах нежно и затворих очи.

— Да.

Изведнъж осъзнахме, че е ужасно късно и започнахме да се приготвяме за лягане. Когато си измих зъбите и излязох от банята, го видях да ме чака в спалнята с малка кутийка в ръка. Подаде ми кутийката.

— Нали ти казах, че съм ти приготвил подарък за Коледа?

Започнах да въртя кутийката в ръце, прокарвайки пръсти по ръбовете й. Беше обвита със златиста хартия и имаше червена панделка. Като гледах нескопосано завитата опаковка и неизравнените краища на панделката, бях готова да се обзаложа, че сам е опаковал подаръка. Усмихнах се леко.

— Още е много рано. Подаръци преди Коледа? Това не е редно. Не съм чак толкова лоша.

Той седна на леглото и се облегна на таблата, очевидно крайно доволен от себе си.

— Но аз съм. Май душата ми вече не е съвсем чиста. Отвори го.

Аз също седнах и колебливо разкъсах хартията. Бях абсолютно сигурна, че вътре има бижу. Въпросът обаче беше: какво бижу? Понякога и Сет имаше романтични изблици, но не беше толкова луд, че да ми предложи брак. Поне аз така си мислех.