Златото на Кивира
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:
— Искаш да кажеш, че с лека ръка отхвърляш дарение за половин милион долара, така ли? — извика жената.
— Боя се, че е така. Ще наредя грижливо да ги опаковат и да ти ги върнат. — Годард се изкашля в кърпичката си. — Много съжалявам, Лили.
— Убедена съм. — Тя се завъртя на пети и решително напусна кабинета, оставяйки по пътя си леко ухание на скъп парфюм.
В последвалата тишина председателят седна на ръба на масата със замислено изражение.
— Запозната ли сте с керамиката на мимбрите? — попита той.
— Да — потвърди Нора. Все още не можеше да повярва, че е отхвърлил дарението.
— Какво е мнението ви?
— Други институти приемат убити мимбърски гърнета в колекциите си.
— Ние не сме други институти — с мек шепот отвърна Годард. — Тези съдове са погребани от хора, които са почитали мъртвите си, и ние сме длъжни да уважаваме чувствата им. Съмнявам се, че госпожа Хенигсбот би одобрила да изкопаем нейния скъп покоен Хари. — Той седна на стола зад масата. — Онзи ден ме посети доктор Блейкууд, Нора.
Тя застина. Значи все пак се отнасяше за това.
— Спомена, че изоставате с проектите си и че според него атестирането ви може да не е положително. Ще ми дадете ли някакво обяснение?
— Нищо не мога да кажа — отвърна Нора. — Готова съм да си подам оставката.
За нейна изненада Годард широко се усмихна.
— Оставка ли? Защо ще подавате оставка?
Нора се прокашля.
— За шест месеца не мога да отчета разкопките в Рио Пуерко и Галегос и… — Тя млъкна.
— И?
— И да направя каквото трябва — довърши Нора. — Затова спокойно мога да подам оставка още сега и да ви спестя главоболията.
— Разбирам. — Блестящите очи на Годард нито за миг не се откъсваха от нейните. — Да направите каквото трябва, казвате. Може би имате предвид търсенето на изчезналия град Кивира?
Тя се сепна и председателят отново се усмихна.
— А, да. Блейкууд спомена и за това.
Нора мълчеше.
— Освен това спомена за неочакваното ви отсъствие от института. То свързано ли е с тази ваша идея… това търсене на Кивира?
— Бях в Калифорния.
— Трябваше да се сетя, че Кивира е малко по на изток.
Нора въздъхна.
— Не съм отсъствала в работно време.
— Доктор Блейкууд не смята така. Намерихте ли Кивира?
— В известен смисъл да.
В кабинета се възцари тишина. Нора погледна Годард. Широката му усмивка внезапно беше изчезнала.
— Искате ли да ми обясните?
— Не.
Изненадата му трая само миг.
— Защо?
— Защото този проект си е мой — рязко отвърна тя.
— Ясно. — Годард се наведе към нея. — Институтът може да ви помогне да осъществите проекта си. А сега ми кажете какво открихте в Калифорния?
Нора замислено се разшава на стола си.
— Получих радарни снимки, показващи древен път на анасазите до място, което според мен е Кивира.
— Наистина ли? — На лицето му се изписа удивление, примесено с още нещо. — И откъде взехте тези снимки?
— Имам познат в Лабораторията за реактивно движение. Той дигитално обработи радарните изображения на района, отстрани съвременните пътеки и остави древния път. Той води право към сърцето на района с червените скали, споменат в ранните испански сведения.
Годард кимна с любопитно и въпросително изражение.
— Невероятно! Вие криете много изненади, Нора.
Тя не отговори.
— Естествено, доктор Блейкууд имаше основание, но може би малко прибърза. — Председателят леко постави ръка на рамото й. — Ами ако направим това търсене на Кивира наш проект?
Нора се замисли.
— Не съм сигурна, че ви разбирам.
Годард отдръпна ръка, изправи се и бавно започна да се разхожда из стаята, без да я поглежда.
— Ами ако институтът финансира тази ваша експедиция и отложи атестирането ви? Как ви звучи това?
Нора се взираше в тесния му гръб и обмисляше думите му.
— Звучи ми невероятно, ако не възразявате, че го казвам — отвърна тя.
Председателят понечи да се засмее, но смехът бе прекъснат от пристъп на кашлица. Той се върна при масата.