Елитът

Подчиних се скована от притеснение.

— Доста се разбунтувахте вчера — коментира тя.

— Да, Ваше Височество — преглътнах сухо аз.

— Почти я стигнахте, ако не се лъжа?

С усилие сподавих мъката си.

— Да, Ваше Височество.

Тя въздъхна.

— Подобно поведение не приляга на една дама. За щастие, телевизионните камери бяха твърде ангажирани със случващото се на сцената, за да заснемат изблика ви. Въпреки това не ви отива да проявявате такова непокорство.

Думите u не прозвучаха като кралско порицание. Прозвучаха като майчински укор. А това влошаваше нещата хилядократно. Сякаш кралицата се чувстваше отговорна за мен, а аз предавах доверието u.

Сведох глава. За пръв път изпитвах истински угризения заради постъпката си.

Тя протегна ръка и я сложи върху коляното ми. Аз вдигнах поглед към лицето u, слисана от непринудения жест.

— Въпреки всичко — продължи тя шепнешком — се радвам, че го сторихте. — И ми се усмихна.

— Беше най-добрата ми приятелка.

— Вече не е тук, но приятелството ви не е свършило, мила. — Кралица Амбърли потупа ласкаво крака ми.

Точно от това бях имала нужда: от майчина нежност.

Сълзи започнаха да парят по ъгълчетата на очите ми.

— Не знам как да постъпя — прошепнах аз. За малко да излея всичката си мъка, но съзнавах, че останалите момичета ме наблюдават.

— Обещах си да не заемам страна — заяви тя и въздъхна. — Но дори да бях склонна, едва ли би имало какво да ви кажа.

Права беше. Нима думите можеха да смекчат случилото се?

Кралицата се приведе към мен и заговори с грижовен глас:

— И все пак не му се сърдете много.

Знаех, че го казваше най-добронамерено, но нямах никакво желание да обсъждам сина и. Кимнах и станах от стола. Тя ми се усмихна приветливо и показа с жест, че съм свободна, а аз се запътих към масата на Елиз и Крис.

— Как си? — попита състрадателно Елиз.

— Добре. Просто се тревожа за Марли.

— Поне двамата са заедно. Всичко ще е наред, ако са един до друг — коментира Крис.

— Откъде знаеш, че Марли и Картър са заедно?

— Максън ми каза — отвърна тя, сякаш информацията беше всеобщо достояние.

— А! — казах аз огорчено.

— Не мога да повярвам, че точно на теб не е разкрил. Двете с Марли бяхте толкова близки. Пък и нали си му любимка? — отбеляза тя.

Погледнах към Крис, после и към Елиз. И двете имаха загрижени изражения, но по лицата им се четеше и следа от облекчение.

Селест се изкикоти.

— Очевидно вече не е — измънка под носа си, без дори да благоволи да вдигне поглед от списанието. Явно в нейните очи провалът ми беше неминуем.

Реших да върна разговора ни към Марли.

— Все още не мога да повярвам, че Максън ги подложи на такова нещо. Обезпокоително беше да го гледам толкова спокоен.

— Но тя наистина е постъпила нередно — обяви Натали. Тонът u далеч не беше осъдителен, а просто смирен, сякаш следваше нечии нареждания.