Хроники на звеното
- Автор: Велков Андрей
- Серия: Български психар #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191503315
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хроники на звеното». Краткое содержание книги:
„Още повече кръв. Още повече насилие. Още повече уличен език. Просто прекрасно!“
Единственото състояние на хората преди образуването на обществата е било война, не каква да е война в обикновения й вид, а война всеки срещу всеки.
Томас Хобс
Да си жив, означава да имаш белези.
Джон Стайнбек, „Зимата на нашето недоволство“ (Някъде половин година преди смъртта на Акулата, Ромео и Касапина)
- А бе брат ми, тея орки май яко се кефят да гледат телевизия, д’еееебааа техната кожа -произнесе замислено Долф, докато бавно измъкваше огромното си туловище от очуканото волво.
Думите му не бяха лишени от смисъл, защото, въпреки че сградите в оркската махала бяха все едно проектирани от дебилен архитект на ЛСД, използвал само боклуци, тенекия, шперплат и по-здрави кашони, на всяка порутена баракоколиба имаше поне по една сателитна чиния.
Силвестър отвори багажника и извади две дебели, дълги към метър и половина тояги. Беше ходил специално да ги намери и отреже някъде из горите над Драгалевци, защото, когато Петър им беше дал някакви бейзболни бухалки, Силвестър беше смутлявил нещо от сорта, че не е бейзболист, балетист или разни такива, а е селянин, „свикнал на по-народни държалета“
Долф се подпря на ръждясалата печка, която стърчеше малко нелогично почти по средата на пътя, и се загледа в оркските подобия на къщи. Силвестър застана до него и му подаде едната тояга. Факт беше, че изглеждаше по-застрашително от бата, особено с няколкото стърчащи масивни чепа, но в ръцете на бабанката стоеше като малко по-голяма вълшебна пръчица. Хари Потър-бг-версия обаче. Като те шибне, и от човек ще те превърне в зеленчук или в пача. Балканско вуду.
- Брато, зад коя врата мислиш, че са онез каликтовци, дет’ са тръгнаали да продават хероин на наша територия? Шефът щеше да откачи, като разбра, да не говорим за бате Михаил. Он му изби пяна на устата напрао - каза Долф.
Силвестър се почеса по наболата брада и посочи къщата пред него.
- Е па, предлаам да влезем ей през тая, дет’ е пред нас, па после, нали знаеш, с питане и до Цариград се стига.
Двамата братя тръгнаха към червеникавата и изглеждаща една идея по-масивна в сравнение с останалите врата. Когато я доближи, Долф се засили, рязко я ритна и тя излетя някъде далеч навътре в оркското обиталище. Ако се съдеше по ускорението, с което се отнесе вратата, шутът на брата беше със сила от няколко тона. Както казват католиците нинджи: „Божията сила е равна на божието ускорение по божията маса на квадрат.“
Чуха се женски писъци, а двама орки почти веднага сякаш се материализираха от вътрешността на къщата и с псувни се втурнаха към двамата братя. Атаката им не продължи дълго, защото Долф пусна тоягата, пресегна се светкавично за толкова едър човек, хвана главите им и ги шибна една в друга. Чу се силен пращящ звук и орките се свлякоха като марионетки със срязани конци. Отнякъде се появи още един елемент, който държеше малка, зловещо изглеждаща брадва, и силно замахна към Слай. Той се протегна и хвана ръката му. Нападателят започна да пищи, изпусна сечивото, но братът не спря да стиска и да извива ръката му, която се счупи, костта изхвръкна през кожата, а оркът припадна.
Една женска се хвърли в краката на Слай и започна:
- Бате, бате, молим ти се, спри се, стига, ша ни убииииш.
Силвестър се подпря на тоягата и каза:
- Кой тъпанар продава хероин тук, мама ви у орки?
- Не сме ние, батееее, молаа ти сееее. - Орката се опита да го хване за крака, но Силвестър я настъпи по пръстите.
- Кой глупак, питам за последно, продава хероин тука? - За да подсили ефекта от думите си, Слай стъпи една идея по-силно върху оркската ръка и това очевидно подейства, ако се съдеше по писъците, които последваха.
- Брато, ако спреш да я газиш, сигурно ше спре да пищи и мое да ти каже к’вото я питаш...
Долф не можа да довърши изречението си, защото една дебела талпа се счупи в тила му. Забавното беше, че той даже не трепна, а с любопитен поглед се обърна, за да види кое е камикадзето, което го атакува. Оказа се едър дори според техните си стандарти орк, който сега стоеше замръзнал, държейки с двете си ръце каквото беше останало от талпата, и гледаше изумително тъпо. Явно бе свикнал, когато извършва подобна манипулация, обектите му на нападение да припадат, а не да го оглеждат, все едно нищо не им се е случило, но все пак за пръв път влизаше в контакт с мутация (или както казваше Мишо, „отделния ръкав на еволюцията“) като братята, които почти не изпитваха болка и имаха физическа сила, все едно са плод на любовта между Крали Марко и Конан Варварина.
Долф го шибна с класически парен чук по челото и оркът падна на колене като ударен от метеорит. Отвън се чу страшна врява. Долф се обърна към брат си и му се ухили широко.