Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Хроники на звеното
Хроники на звеното - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Хроники на звеното

Электронная книга - «Хроники на звеното». Краткое содержание книги:

„Хрониките на Звеното“ е продължение на „Български психар“ и доразвива някои персонажи в първия роман. Отново място на действието е България, а сюжетът прелива от батални случки, екшън сцени и схеми. Книгата е адресирана към почитателите на стила „Велков“ и отговаря на много въпроси, повдигнати в „Български психар“.
„Още повече кръв. Още повече насилие. Още повече уличен език. Просто прекрасно!“
1 ... 21 22 23 24 25 26 27 28 29 ... 103
Перейти на страницу:

На връщане караше Арнолд. Мишо не говореше, а гледаше през прозореца и чоплеше някакво охлузване на кокалчетата на левия си юмрук. Гигантът спря на пешеходна пътека. Един възрастен мъж, облечен с мърляво работно облекло, пресече бавно пред джипа, държейки в едната си ръка почти изядена баничка, а в другата - шише боза. Насочи се към близкия строеж и влезе вътре, отваряйки с усилие голямата ръждива врата на оградата. Погледът на Мишо първо се плъзна по него, отчитайки само движението, но тъкмо когато колата потегли, той извика:

- Спри, спри! - Изскочи от джипа и хукна към строежа.

Арнолд отби, качи колата на тротоара и изгаси двигателя.

Мишо отвори вратата на строежа. И на него му дойде тежка. Възрастният господин тъкмо беше взел една желязна кофа с пирони и с бавна, но стабилна походка, дъвчейки последната хапка баница, беше закрачил към обекта - груб тухлен строеж с почти завършен четвърти етаж, когато Михаил го догони и застана пред него.

- Дядо, пусни кофата!

- Михаиле, какво правиш тук, моето момче? - усмихна му се дядо му.

Старият човек изглеждаше много уморен, но в очите му имаше сила. Беше прекалено горд да приема помощта от децата си, които също едва свързваха двата края, и преди няколко дни се бе хванал, без да им казва, общак на този строеж, за да не им е в тежест, а дори и да им помага. По-добре да умре от преумора, отколкото да изгуби себе си точно на края на живота си. Някога си мислеше, че ще има достойни старини, ще чете и ще пътува, но отдавна се беше отказал от тези илюзии. Държавата сякаш целенасочено се опитваше да избие цялото негово поколение, същата тази държава, която те бяха изградили с двете си ръце, минавайки през десетилетия лайна.

- Дядо, остави я тази шибана кофа и ела с мен! Трябва да говорим за нещо.

Дядото на Мишо го погледна. Напоследък в момчето се бе появила нова твърдост, която му допадаше. Кимна и остави кофата с пироните до една количка. После тръгна с внука си, стараейки се да не покаже, че едвам ходи заради кръста, който бе сдал багажа едва на втория час от началото на строителната му кариера. Мъж беше все пак, на години, ама мъж.

Интерлюдия / В главата на Петър

Мишо е изрод! В началото идеята дядо му и неговите приятели от златната възраст да поемат дистрибуцията на материала и да заемат местата на изгорелите дилърчета ме втрещи. Тотално блокирах, но после, след като се позамислих, си казах защо не. Че какво им е? С какво някакви двайсетгодишни пишлегарчета превъзхождат хора с десетилетия опит? Единственото им превъзходство е, че са по-здрави, защото са млади, друго няма. Дядото на Мишо, който освен че е страшен пич, аз го познавам откакто бяхме първолаци, е може би най-ерудираният и възпитан човек, когото съм виждал. От старата генерация, възпитавана във времената преди развитият социализъм да започне да съсипва държавата.

С Мишо сме си говорили какво им е на тях, на нашите баби и дядовци, сега, през последните години след настъпването на „демокрацията“. Тези хора са преживели Втората световна война, после, след Девети септември, са се включили в строителството на „светлото бъдеще“ и след почти половин век купон - с настъпването на великия Десети - са захапали дървото с мизерни пенсийки, стопени спестявания и нулеви шансове за нормален живот. Ами как да не са корави? И какво да им пука за държава, която е забравила, че съществуват, или за закончетата и?

Не само че са суперточни „златните дилъри“, но само седмица след като влязоха в схемата, печалбата ни скочи значително, защото вече не трябва даваме такива проценти. А и гледката на белокосите ни агенти, облечени с метълски тениски, е божествена.

Сега разширяваме схемата, наемаме нови попълнения и бизнесът буквално започва да жужи. Това е хубаво, защото скоро ще влезем съвсем в ритъм, което означава, че идва моментът да насочим вниманието си към съседните територии.

От време на време, което е съвсем естествено за сфера на дейност като нашата де, има разни сътресения. Някои хора трудно приемат промените и се опитват да се съпротивляват и да правят проблеми. Така тези хора удрят джакпота направо, защото печелят безплатно посещение от тримата братя от Холивуд, което има изумителен терапевтичен ефект, и всички недоразумения и проблеми се решават светкавично, направо на милимундата.

Трета глава - За мечките и хората

1 ... 21 22 23 24 25 26 27 28 29 ... 103
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)