Хроники на звеното

Геша отиде до него и понечи да вземе горящия фас от ръката му, но уж спящият Михаил отвори очи и го плесна по ръката.

- Не, копеле, недей. Това ми трябва - и дяволито му намигна.

Сутринта на следващия ден Мишо ги посрещна суперсвеж, пиеше кафе, кола, вода и бира под сянката на ореха. Държеше тетрадките с данните от „експеримента“ и пишеше нещо на един лист.

- Браво, пичове, тъкмо навреме сте. Гледайте бързо сега какъв е филмът. Драго, Геш, вземате този лист със списък на шматките, които ни пържат, и си ги разделяте тези келеши. После аз вече съм звъннал на братчеда, да знаете, действате по програма и разнасяте. На тези измамници от списъка им давате по двойно от всичко. Кажете им, че е бонус. Бобката ще ви следва от дистанция със своите хора и после ще ги лови с материала и ще ги прибира в ареста. Ние с него сме се разбрали к’во да ги прави тези охлюви след това. Няма да ви разказвам, че е дълго, ама вече няма да играят тук, а повечето дълго няма и да ги видим. Не се притеснявайте от показания, те няма да видят свят и като цяло тези измекярчета мизерни сега ще го издухат могъщо. После искам да се хванете с Марто, той е пичага, и да сглобите график опразнените територии да не остават без снабдяване дори и за ден, малко ще се поозъбим, но вече никой няма повече да ни пържи... Арнолд идва с мен. Отиваме на гости на Коцето, знам вече къде живее тая гнида.

Вратата на апартамента падна навътре и в коридора се вдигна прах. Проскубана котка панически избяга. Михаил мина пред Арни, който само „леко“ беше подпрял вратата. От хола се чуваше музика. Михаил се засили натам почти спринтирайки, отвори вратата и видя Коцето, който, пристегнал с мърлява вратовръзка лявата си ръка, тъкмо се опитваше да нацели вената си със спринцовка. Мишо го ритна централно в лицето. Плисна кръв, дилърчето се залепи на стената зад него, удари си главата от ускорението и се свлече на дивана, който определено беше имал много по-чисти времена. Това сигурно е било някога, много отдавна де, защото приличаше на нещо, което би могло да се види на бунище, а не в къща. В апартамента смърдеше на гнило, на кисело зеле и на коз, а от огромна уредба „Панасканик“ кънтеше отвратителна чалга.