Изневяра в рамките на приличието
- Автор: Веденска Татяна
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефана Кръстева
- Жанр: Любовь и отношения
Электронная книга - «Изневяра в рамките на приличието». Краткое содержание книги:
— Имай предвид, че ако започнеш да разпространяваш слухове, ще те убия — неуверено и неубедително, шепнешком (за да не го чуят съседите) каза той.
— Страхуваш се от слухове ли? — усмихнах се аз и хукнах надолу по стълбите. Изскочих на улицата, като си закопчавах палтото в движение. А там избухнах в смях.
Да, такова нещо мога да свърша само аз. Да се срещам с някого повече от половин година, да спя с него и така и да не разбера що за човек е. Да живея с някого четири години и по същия начин да не разбера какво представлява.
— Значи всичко е свършено? — смутено ме попита Динка, защото нямаше начин да се прибера вкъщи в състоянието, в което изскочих на улицата.
Макар че много ми се искаше да си поплача на рамото на Костя. Но той сигурно щеше да ме попита какво става. И какво щях да му отговоря? Любовникът ми ме удари. Не мисля, че Костя щеше да прояви разбиране. Така че отидох при Динка. Още повече че и без това бях казала на Костя, че ще прекарам вечерта с Динка.
— Сигурна ли си, че всичко е свършено? — настойчиво повтори Динка, гледайки как наблягам на коняка.
— Да не мислиш, че съм мазохистка? — показах й пламналата си буза, която се бях опитала да прикрия с фон дьо тен. — Повече няма и да го доближа.
— Даа. Кой да си помисли? — възкликна тя. — Слава богу, че свърши така. Можеше да бъде и по-лошо.
— Права си — нямах намерение да споря аз.
Макар че тогава и двете грешахме в едно. Че всичко е свършило. Обсъждахме в детайли поразяващата ми раздяла с Денис, приемайки, че най-трудното вече е минало. Аз изобщо не се съмнявах, че ще бъда вярна на мъжа си. След ТАКОВА ЧУДО желанието ми да търся по неведоми пътища следи от неведоми ПП изчезна напълно.
Само че можем, колкото си искаме да си мислим, че като сме казали „стоп", наистина можем да сложим край на всичко. На практика не е точно така. Ако хвърлите камък в гладко езеро, на повърхността със сигурност ще се появят кръгове. Именно затова за мен всичко тепърва започваше.
ВТОРА ЧАСТ
ПО ЗАКОНИТЕ НА КАРМАТА
ГЛАВА 1
Колко е добре човек да има познати на правилните места
Ако можех да избирам, щях да включа в живота си малко от стила на Тарантино. Всичко щеше да си е същото, но поетично и завъртяно в рими. В неговия свят хората дори се бият в рими, да не говорим за простите ежедневни неща. Такива като секса, любовта, децата и плодовите кейкове. Истински празник, а наоколо камара от трупове. Защото несравнимата Ума Търман прави всичко, сякаш пее песен. За нея няма противници и няма прегради. Пред нея сплотената армия е като зрялото жито под сърпа на жътваря. Дружно ляга на земята и сама се завързва на снопи. Ех, да можех и аз така. И изобщо, ако искам да приличам на някого, то е на Ума. Какво, и аз съм светлокоса. Трябва ми само меча на подходящия японец и ще се развихря.
— У нас за убийство се лежи — предупреди ме Дудикова. — Дълго и без право на свиждане.
— Ако е с меч, няма да е убийство!
— А какво ще е? — засмя се тя.
— Ритуал. Обред! Жертвоприношение! Двете бяхме в нашия офис и празнувахме отминалите новогодишни празници. НН го нямаше, но любезно ни беше позволил да не затъваме в тресавището на скуката у дома и беше обявил трети януари за деня ХИКС, в който да се явим на работа. Макар че всички нормални туристически агенции се бяха покрили до десети, за да могат да изпият и да изядат невероятните приходи, с които се бяха сдобили в резултат на хаотичната празничната миграция на населението в най-различни направления.
— За жертвоприношение се полага същото наказание като за убийство — мързеливо философстваше полузаспалата Динка, безгрижно отпусната на дивана в офиса.
— Хубаво е, че дойде — зарадвах се аз.
Перспективата да работим двете с Аллочка на трети януари, ме потискаше ужасно. А сега всичко си беше дошло на мястото. Сбирката ни в офиса не противоречеше на нищо. Сложихме масата за трима, сипахме си червено вино, разположихме се на кожените кресла и се захванахме да празнуваме Новата година по женски. Отначало обсъдихме подробно мъжете си. Тоест, първо най-подробно обсъдихме до дъно душата на Денис, който се разхождаше из скъпата поликлиника на Динка все едно нищо не е било, усмихваше се, зяпаше със сините си очи сестрите и се затваряше в себе си, когато приятелката ми му предаваше поздрави от мен. А тя го правеше редовно. Най-вече за собствено удоволствие, защото аз не я бях молила.
— Казах му на всяка цена да доведе жена си на новогодишната ни алкохолна сесия.