Изневяра в рамките на приличието

— Изчерпали ли са се? И кога? Аз не съм забелязал. Според мен отношенията ни са прекрасни! — изразително и твърдо каза Денис.

А у мен изведнъж се пробуди неизвестно откъде появила се пепелянка. Какво изобщо става? от къде на къде ние, красивите жени, вече не командваме парада? Тая няма да я бъде! Нямам спомен да съм разрешавала на Денис да ми държи сметка! И въобще тоя клуб трябваше да бъде затворен отдавна.

— Знаеш ли какво, отношенията ми с мъжа ми се затоплят, така че няма да се виждам повече с тебе! — обясних му изчерпателно с какво съм заета и започнах бързо да се обличам.

— И си мислиш, че можеш да решиш всичко просто ей така за нула време? — сподавено ме попита Денис.

Аз си измъкнах ръцете от здравите му пръсти и скочих. Той също скочи.

— Виж, няма нужда от трагедии! Ти си имаш жена, аз — мъж. И със сигурност не изживяваме голямата и чиста любов. Не си ли съгласен? — ехидно попитах аз.

Изведнъж ме обхвана такава ярост, че ми се прииска ужасно да прекъсна, дори да разруша, всичко веднага и веднъж завинаги. Само че бях абсолютно неподготвена за това, което последва.

— Значи пак си заобичала мъжа си? Е, какво, давай все така. И аз съм привърженик на здравото семейство, макар че не бих живял точно с теб.

— И защо? — по-скоро автоматично, отколкото, защото наистина ме интересуваше, попитах аз.

— Защото жената трябва да уважава мъжа си. А ако не го прави, трябва да бъде възпитавана — той подкрепи думите си с демонстрация на това как трябва да се възпитава жената — шамар.

Аз даже не разбрах веднага какво точно се случи. Оказа се, че моят идеален и изискан любим с прекрасни сини очи ме възнагради с такава плесница, че петте му пръста се отбелязаха на страната ми.

— Ето какъв си бил, Денис! Е, поне те опознах на сбогуване, бях си помислила, че си принц от приказките, а не реален мъж.

— Боклук! — изкрещя той и се опита да повтори представлението.

Аз се предпазих от поредния удар и си помислих, че никога в живота си не съм попадала в такава ситуация. Виж ти, през всички тези години, каквото и да съм правила, Костя никога не ме е докоснал и с пръст.

— Денис, как е жена ти? Добре ли е със здравето? И с нея ли тренираш бокс? — грабнах си чантата и се втурнах към вратата.

Идеалният мъж се втурна след мен. Ако бях на двайсет, може би щях да се смутя и да се объркам и всичко щеше да свърши много по-зле. Но, слава богу, бях на трийсет, дори на трийсет и една, които навърших през февруари. На тази възраст човек успява да реагира правилно в определени ситуации.

— Тревога! Пожар! — се развиках аз. — Спасявайте се, както можете!

— Какво? — Денис застина намясто.

Ако бях извикала нещо друго, сигурно щеше да ми затвори устата, а така, докато съобразяваше има ли пожар, или няма, аз успях да си взема ботушите и да изляза на стълбите.