Изневяра в рамките на приличието
- Автор: Веденска Татяна
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефана Кръстева
- Жанр: Любовь и отношения
Электронная книга - «Изневяра в рамките на приличието». Краткое содержание книги:
— Какво имаш предвид?
— Ами това, че до теб има добър, нежен, любящ и направо уникален човек, а ти продължаваш да си мислиш какво да кажеш на мъжа си.
— Кого имаш предвид? — запънах се аз, макар че веднага разбрах, че става дума за Денис.
— Виждаш ли?! Срещате се, спиш с него. Обичате се, а ти дори не разбираш за кого ти говоря.
— Разбирам — кимнах аз и раменете ми се приведоха. — Не знам защо, но нещо не му е наред.
— Ти не си наред — уверено обясни тя. — Ти си пълна глупачка. За какво ти е това мрънкало? Денис те носи на ръце.
— Той също няма да го прави цял живот — възразих аз. Перспективата да попадна в любвеобилната власт на Денис, изобщо не ме влечеше. Наистина, беше винаги до мен и ми оказваше толкова внимание, че понякога нямах нищо против да не бъде толкова много.
— А казват, че за всичко са виновни мъжете — плесна с ръце Динка.
— Да, той е добър, красив и нежен, но… Той не е истински.
— В какъв смисъл? — учуди се Динка.
Наистина как можех да й обясня, че отношенията ни с Денис, целият този наситен с комплименти и ухажвания секс, цялото това внимание, ми се струваха изкуствени, направени от папиемаше[14].
Като че ли в действителност нямах представа що за човек е този Денис. Сякаш до мен се разиграваше постоянно някакъв спектакъл със заглавие „Истинският мъж" или „Идеалният любовник", в който в зависимост от ролята си той произнасяше някакви фрази и правеше някакви приятни за мен неща.
— Разбираш ли, не ме напуска чувството, че всеки човек задължително има някакви недостатъци. Например Костя е мрънкало и постоянно се оплаква. Понякога е непоносим. Но когато ме целува, съм сигурна, че прави точно това.
— Денис да не би да те хапе? — изненада се Динка.
Аз се усмихнах. Разбира се, че не. Денис се целуваше страхотно, но въпреки това изобщо не исках да живея с него.
— Знаеш ли, той може би е прекалено идеален за мен — оправдавах се аз.
— Аха, значи мечтаеше за идеала цял живот, а сега не ти подхожда — ехидно уточни Динка. — „Гадост! Колко идеално е всичко!" И това доживяхме.
— Не, разбира се. Просто не вярвам, че това е истинският Денис.
— Смяташ, че се преструва, така ли? — подсмихна се тя.
Не, нея човек не може да я убеди. Как да й обясня, че имам чувството, че Денис нарочно е изучил от списанията какъв е мъжът мечта за всяка дама и старателно се прави на принц на бял кон.
— Ами ако наистина е принц? Аз например със сигурност мога да ти кажа, че и в работата той е истински сладур.
— Нима? Тогава защо не е направил щастлива жена си? — парирах аз. Не разполагах с други аргументи. И затова, независимо от скептичното ми отношение към ставащото, когато Денис ми се обади, аз пак му казах „да". Не е лесно да се плува срещу течението, нали?
ГЛАВА 6
О, ПП[15]!
Всички много се вълнуват от принцовете. Обаче виждал ли ги е някой? Вие виждали ли сте ги? Аз не съм. И никой от моите познати не ги е виждал. Интересно дали на този свят има жени, които вярват в съществуването им. Опитах се да си представя (след разговора с Динка тази тема живо ме заинтересува) що за чудо е това Прекрасният Принц. Ако не е като Костик, в това за четири години съм успяла да се убедя, и не е като Денис, тогава какъв е? Поне хипотетично. Двуметров красавец със сини очи. Такъв цвят на очите, наистина е страхотен. Но на практика прекалено високите мъже не са много удобни. Не е лесно например да го целунеш по бузата. Ако все пак решиш да опиташ, се оказва, че го целуваш някъде около корема. Макар че аз не съм чак толкова petite[16] (особено когато съм на десетсантиметрови токове), не съм се опитвала да целуна Денис по бузата.
И друго, такива великани имат навика да слагат всичко (козметика, чанти, шалчета и т. н.) на най-високите рафтове в долапите. И вие никога няма да разберете какво има там, защото дори, стъпили на стол, едва достигате до най-горния рафт. Но пък да ходиш с висок красавец по улицата, е много приятно. Всички се обръщат, особено жените. Особено жените със закръглени, пълни и плешиви кавалери. Освен това такъв исполин не можеш да го загубиш в тълпата. Вижда се отдалече.
— и още, той задължително трябва да бъде богат. Но кротък — добави Дудикова.
— И къде да търсим богати и кротки? — поинтересувах се аз. Разбираемо е. Големите пари изискват големи жертви. Те могат да бъдат изгубени или откраднати. Я вагоните със стоката няма да стигнат навреме, я ще се взриви някой склад с петрол. Малко ли неща могат да побъркат човека? А съгласете се, че богаташ с разклатени нерви не е ПП.
— Освен това не всеки с ролекс на ръката е богаташ. Имахме един клиент, в чиято карта нямаше наличност и като залог за почтеността си ни остави златния си ролекс — сподели опита си Динка. — И отиде да тегли пари от банкомат и да ни ги донесе.