Изневяра в рамките на приличието

— Мислих. Виж, това си ти. Тя посочи универсалната за всички житейски ситуации дама пика.

— Тя нали е блондинка?! — учуди се Динка.

— За моето гледане това няма значение. Тук жената е дама пика. А останалите три дами се определят в зависимост от това къде се подредят. Важно е на кое място е дама пика.

— И къде е застанала нашата Полинка? — заинтересува се моята приятелка кобра.

— Виждаш ли тук ковчега? — попита Алла.

— Ковчег? Ще умирам ли? — изплаших се аз. Няма що. „Като цяло нещата са наред."?!

— Никое гледане няма да ти предскаже такова нещо — размаха ръце Аллочка. В контекста на гледането ковчегът до теб означава, че скоро нещо ще свърши и ще започне друго съвсем ново.

— Какво? Какво ще свърши? — разтреперих се аз. Изведнъж в главата ми се появи ужасна мисъл, толкова лоша, че очите ми се напълниха със сълзи.

— Какво ти е?

— Ами ако става дума за Костик? — изказах съмненията си на глас. — Ако се разведем?

— от къде на къде? — учуди се Дина. — Нали всичко е наред.

— Ами ако вземе, че научи за Денис? — инатях се аз.

— И какво? Нали се раздели с него отдавна? — беше се запънала и Динка. Тя е непоправима любителка на хепиенд. Точно затова я харесвах. Защото, дори наоколо да падат бомби, да се рушат сгради и да умират хора, Динка ще намери хиляда довода защо точно на нас няма да ни се случи нищо лошо.

— Винаги може някой да му каже… — продължавах аз. — Например ти.

— Точно аз няма да му кажа. Но, ако толкова те е страх, можеш да ме подкупиш — великодушно предложи приятелката ми.

— От мен ще получиш само един хубав бой — обидих се аз. — Какво ме очаква?

— Не знам — намеси се Алла. — Но промяната ще бъде генерална.

— Добре, стига за това. Какво друго има? — погледнах над рамото й към картите.

— Друго ли? Ами очаква те радостна новина. Ще ти я донесе жена.

— Каква? — Динка се надвеси през гърба на дивана. — Къде е?

— Ето я. На линията на сърцето. Виждаш ли писмото? И дамата купа? — поясни Алла.

Аз усетих внезапна умора. Изведнъж ми се отщя да надзъртам в бъдещето. Повече ми се искаше да поспя. Въртеше ми се главата. Вероятно от пиене. Станах от креслото и залитайки, се отправих към тоалетната. Зад гърба си дочувах различни части от реплики. „Ще има неприятности…" „разрушена кула, това е лошо…" „може и да се размине, но е много близо до дамата…"

— Стига сте ме плашили, и без това ми е зле! — извиках аз и треснах вратата. Чудничко си погледахме на карти по случай празника. А сега аз трябва да си блъскам главата какво точно са искали да ми подскажат те. Най-противното е, когато знаеш, че те чака някаква дълбока дупка. Опитваш се да я откриеш, да я заобиколиш, застраховаш се. Изобщо не излизаш от вкъщи, за да не паднеш в нея, а се оказва, че дупката е била някъде в района на собствената ти баня. Ти пропадаш в нея благополучно (дори не знам как), а после, когато дойдеш на себе си, си казваш, че това е точно тая дупка, която са ти предсказали. И изобщо… най-интересното е, че целта на гледането е после да кажеш: „Всичко се сбъдна." Пълна глупост! Никой не е могъл да си подреди живота с помощта на гледане. Дори става обратното. След всичко, което ми предсказа Аллочка, аз зачаках неприятностите. Не спях добре. Въртях се в леглото и обмислях различни варианти на разрушени кули, които могат да се стоварят върху мен. Тормозех Динка, като я карах и тя да измисля варианти. Обсъдихме най-различни възможности, включително уволнение. Разрушената кула можеше да значи всичко.