Изневяра в рамките на приличието

Понякога обаче започва да ме мъчи съвестта. Струва ми се, че и аз не съм чак такава принцеса, че да чакам истинския ПП. Първо, вече съм преминала трийсетака, а ППЖ (прекрасната принцеса жена — да не се бърка с ПП) не може да бъде на повече от осемнайсет. Не е ли така? Ами отворете любовните романи в класическия им вариант (с розови лиги и изобилие от сексуални сцени) и сами ще се убедите. Героини в тях са млади, нежни (и разбира се, невинни) красавици. Това със сигурност не съм аз. Второ, тя трябва да бъде образец за нравственост. Тя никога и при никакви обстоятелства няма да изневери на ПП. Дори под дулото на пистолета. Така че, колкото и да е печално, по тази точка също съм доста далече от ППЖ.

— Тогава какво можем да очакваме? — натъжи се Динка, теглейки чертата на разговора ни.

— Аз лично не заслужавам дори Костя.

— Стана за срам на стари години — закани ми се с пръст Динка и ми досипа мартини.

— Да не би да имам бели коси? Да му се не види, остарявам! — плеснах аз с ръце.

— Какви бели коси? — завъртя палец до слепоочието си Динка. — Косата ти е боядисана.

— Да бе.

— Склероза? — повдигна вежда тя.

В общи линии, ако трябва да бъда честна, ако трябва наистина да бъда честна и под влияние на изпитото мартини, трябва да призная, че и ние не сме ППЖ. И затова няма защо да вдигаме врява до небесата и да викаме, че на всяка ППЖ се полага ПП.

Всичко беше от ясно по-ясно. Аз не обичах Денис и тъй като за половин година ми бяха омръзнали и силните му ръце, и сините му очи, и високия му ръст, се опитвах да разбера що за човек е той и как се отнасям аз към него. Оказа се, че изобщо не е лесно да го разбера. Защото той имаше много затворен характер.

— Толкова много си приличаме! — повтаряше Денис практически при всяка наша среща, като че ли се страхуваше, че ще престана да вярвам в това. А в действителност си приличахме само по едно. Той изневеряваше на жена си. Аз изневерявах на мъжа си. С Денис вече не бяхме приятели. Не ходехме в клубове и на купони. Не посещавахме театрални представления. Изобщо не правехме нищо от това, заради което започнах отношенията си с него, и което ми липсваше с мъжа ми. Нищо от това вече го нямаше.

Просто спяхме заедно. В хотели или извънградски почивни станции. Най-често в жилищата на приятелите му. Оплаквахме се един на друг, че не срещаме разбиране в семействата си, но вече не се заслушвахме особено в думите на събеседника си. Слушахме себе си. Усърдно обяснявахме как ние не сме виновни за нищо. В последно време повече разказваше той за това, че за всичко е виновна жена му.

— Тя изобщо не се съобразява с мен. Не ме уважава. Колкото и да й давам, все й е малко. И какво иска? Разбира се, че ще си намеря друга. Такава като теб, която ме разбира.